Износът на българска оръжейна продукция е нараснал с над 200% за две години

По данни от 2022 г. износът на специализирана оръжейна продукция е нараснал с над 200% спрямо 2020 г., което е около 1,6 - 1,7 млрд. евро. Това съобщи по БНТ министърът на икономиката Богдан Богданов.

По думите му индустрията се развива и целта е да продължи модернизацията на производството. Министърът очаква, че ще бъде защитена националната ни сигурност, но е категоричен, че държавата няма да се намесва в оръжейния бизнес на частните търговци. Богданов потвърди, че вземането на 50% от дивидента на ВМЗ-Сопот няма да попречи на инвестиционните планове на завода.

Министърът засегна и казуса за Пловдивския панаир и съобщи, че миналата седмица Министерството на икономиката е завело иск срещу апортирането на акциите към дружеството на Георги Гергов. „По последни данни панаирът е с над 100 млн. загуба заради неефективно управление, а може би целенасочено", коментира Богдан Богданов и заяви, че интересът на държавата ще бъде защитен. „Тепърва съдът ще каже кой е виновен. За нас беше важно първо да се спре вписването, което трябваше да стане в началото на юни и Пловдивският панаир в голямата си степен да бъде в частни ръце, без държавата да има механизъм да следи неговото развитие. Ще следим развитието на съдебния процес“, посочи той.

Министърът подчерта, че не само Министерството на икономиката, но и Министерският съвет изцяло съдейства за решение на казуса.

Богданов потвърди, че по данни на БНБ миналата година е втората от последните 15 години с най-висок ръст на инвестициите у нас. Министърът посочи, че тенденцията продължава и през 2023 г., като за първите четири месеца по предварителни данни централната банка отчита около 60% ръст на инвестициите в България. Той обясни, че инвеститорите проявяват интерес към конкретни индустрии – основно към производствените предприятия. По думите му от срещите с международни инвеститори и местни компании се разбира, че те искат искат да разширят производствата си и са оптимистични по повод предстоящото приемане на България в Шенген и еврозоната.

Богданов обясни, че най-голям интерес има към регионите, които са инвестирали в инфраструктура като Пловдив, а през последната година и към Бургас, който през миналата година е бил на първо място по привличане на преки чуждестранни инвестиции с инфраструктура и добре подготвени индустриални зони. Той заяви, че индустриалните зони ще разполагат с терени, които ще са индустриално насочени, и потвърди, че Министерството на иновациите и растежа разполага с подходящ финансов ресурс.

„С приоритет ще работим за Северна България, особено заради връзките север - юг, които ще се подобрят заради влизането в Шенген. Например Русе, Плевен, Видин, това са региони, които тепърва ще се развиват и изискват усилия най-вече за инфраструктурно обезпечаване, но и подходяща работна ръка", даде пример министърът.

Според него данъчната политика в момента е атрактивна за голяма част от инвеститорите, но се надява, че ще има актуализация на закона за насърчаване на инвестициите, като промените ще засегнат сектори с висока добавена стойност.

„Трябва да имаме нови насърчителни мерки и те да бъдат насочени към сектори с реална висока добавена стойност. Нещата, които се случват в Държавната консолидационна компания, са познати на обществото, но няма промяна", коментира министърът. „Проблемите са хронични – неефективно управление, възлагане на проекти без обществени поръчки“, допълни той. 

Той напомни, че едната компания е „Монтажи", другата е „Ел Би", където „също видяхме проблеми, определени пари липсват“. Богданов се надява на обратна връзка от компетентните органи, които са алармирани още през 2021 г., когато министър на икономиката беше Кирил Петков. Той отбеляза, че не са проведени обществени поръчки, а парите са раздавани „ин хаус". Богданов се надява, че предприятията ще бъдат оздравени.