Парламентът забрани превъзлагането на обществени поръчки по „инхаус“ процедури

Народното събрание забрани превъзлагането на обществени поръчки по т.нар. „инхаус“ процедури. Това стана с гласуването на първо четене промени в Закона за обществените поръчки, съобщава БНТ.

С приетите поправки се предвижда забрана изпълнителят да превъзлага предмета на договора или дори части от него на други лица. Освен това се задължава да декларира, че може да изпълни поръчката със собствен ресурс и да публикуват в Регистъра на обществените поръчки сключените договори и анексите към тях заедно с приложенията.

Предвижда се още мониторинг и изпращане на информация на контролните органи като АДФИ и Сметната палата, което е част от изискванията на Брюксел да допусне втория транш от средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Предложенията целят да се намали броят на процедурите на договаряне без обявление, както и на поръчките, възложени при само една оферта. В тази връзка се предвижда задължение за възложителя да определи допълнителен срок от най-малко десет дни, когато в първоначално определения такъв няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта. 

Преди близо два месеца служебното правителство одобри промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат премахване на „инхаус“ процедурите при обществените поръчки. Служебният премиер Гълъб Донев заяви, че „инхаус“ поръчките са се превърнали в емблема на източването на държавни средства.

Investor.bg припомня, че именно „инхаус“ процедурите при обществените поръчки бяха във фокуса на служебното правителство на Стефан Янев миналото лято. Тогава трима министри от служебния кабинет – регионалният Виолета Комитова, икономическият Кирил Петков и финансовият Асен Василев, обявиха, че милиарди левове държавни пари са раздадени без обществени поръчки именно чрез „инхаус“ процедури.

Според служебния кабинет тогава 42% от парите на държавните предприятия са раздадени без обществени поръчки. На немалка част от обществените поръчки, които са минали по законов ред, се е явил само един кандидат, разкриха министрите.

Тогава като финансов министър в служебното правителство Асен Василев обясни, че идеята за обществените поръчки без конкурс е била тези поръчки да се възлагат на държавни предприятия, които могат да изпълнят поръчката. Те обаче на свой ред ги давали на подизпълнители. Василев обяви тогава, че 8,6 млрд. лева от сключените договори са раздадени без обществени поръчки.

С други промени в Закона за обществените поръчки, приети днес, се предлага отмяна на изключенията за обществени поръчки, които се отнасят до договори за услуги, доставки или строителство, свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница, закупуване от лечебни заведения на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и с възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Според Европейската комисия въвеждането на изключения извън посочените в Директива 2014/24/ЕС е недопустимо, пише БТА.

В законопроекта се предлагат и промени, свързани с външния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки, с които се разширява неговият обхват. Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на всички процедури за обществени поръчки на стойност над 5 млн. лв. Контролът на обществените поръчки на стойност между 1 и 5 млн. лв. се предвижда да се осъществява на случаен принцип - чрез жребий. 

Измененията предвиждат още лечебните заведения, чиито капитал е частна собственост, да прилагат Закона за обществените поръчки, ако повече от 50 на сто от приходите им са от държавния или общинския бюджет, или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Със законопроекта се предлага възможност за създаване на Централен орган за покупки за нуждите на общините, който ще може да се създава и с акт на Министерския съвет.