Монголия отказа да арестува Путин заради енергиен шантаж

Руският президент Владимир Путин за първи път от година и половина посети държава, която официално е признала Римския статут и юрисдикцията на Международния наказателен съд. През пролетта на 2023 година съдът издаде заповед за неговия арест заради военни престъпления, свързани с депортирането на украински деца, и всички държави, които признават съда, са задължени да изпълнят заповедта.

Монголия обаче отказа да изпълни този ангажимент и пред Politico обясни защо. С две думи причината е енергийна зависимост.

"Монголия внася 95% от петролните продукти и над 20% от електроенергията от своите съседи и преди вече е изпитвала прекъсвания по технически причини", коментира говорител на правителството и допълва, че тези доставки всъщност гарантират съществуването на държавата и хората.

Монголия е "притисната" между двете суперсили - Китай и Русия, пише Politico. Страната е с голяма площ (1,55 млн. кв. км), но само 3,4 млн. души население. Това предопределя и опитите да спазва "политика на неутралност" в своите дипломатически отношения, коментират още от правителството. В Кремъл бяха категорични, че нямат никакви притеснения за действията на Улан Батор и дали президентът няма да се окаже в ареста.

В Украйна отчитат, че с действията си Монголия всъщност нанася много сериозни щети по имиджа на Международния наказателен съд и правната система.

"Монголия помага на търсен престъпник да избегне правосъдието, което означава, че споделя отговорността за неговите военни престъпления", казва говорителят на украинското външно министерство Хеорхий Тихи.