Изборите в Унгария и Сърбия се провеждат под сянката на Путин

Двама от силните мъже на Европа се надяват да запазят властта си по време на избори, които поставят акцент върху близките им връзки с руския президент Владимир Путин след инвазията му в Украйна, пише Bloomberg.

Повечето социологически проучвания показват, че унгарският премиер Виктор Орбан е на път да спечели четвърти пореден мандат, но напреварата е напрегната, след като опозицията сформира шестпартиен съюз, а проучване, публикувано ден преди гласуването в неделя, показа, че двата лагера имат близки резултати. В съседна Сърбия се очаква президентът Александър Вучич да има по-лесен път към победата.

Гласуването в Унгария започна в 6 ч. местно време и ще приключи в 19 ч., а неофицални резултати се очакват късно вечерта. В Сърбия началото на изборният ден беше дадено с час по-късно, а изборните секции ще приключат работа в 20 ч. Предварителните резултати за президентската надпревара се очакват около час след края на изборния ден, последвани от частично преброяване на парламентарния вот, тъй като изборите се провеждат едновременно.

Войната в Украйна засенчи изборния процес в държавите, а двамата лидери се позиционираха като защитници на нациите си. Опонентите им се стремят да представят изборите като избор между насърчаването на интеграцията със Западна Европа и риск от политическа и икономическа изолация.

Ако те надделеят, Орбан и Вучич са изправени пред сходни балансиращи действия, докато Европа се бори с Русия. Унгария създаде тесни връзки с Путин и Китай, като същевременно създаваше проблеми на другите страни членки на Европейския съюз с всичко – от контрола върху медиите и имиграцията до LGBTQ правата. Вучич се бори да помири традиционно близките отношения на Сърбия с Русия с амбицията на страната да се присъедини към ЕС.

Александър Вучич. Снимка: Bloomberg L.P.

И двете кампании бяха свързани с войната, тъй като страните усещат икономическото въздействие на енергийната сигурност и инфлацията, както и политическите последици от инвазията на Путин.

58-годишният Орбан, който се върна на власт през 2010 г. и оформи Унгария в това, което той нарича своята „нелиберална демокрация“, бързо подкрепи първия кръг от санкции на ЕС срещу Русия и отвори вратата за украински бежанци. Той обаче се възпротиви на идеята Унгария да бъде канал за оръжия и на опцията да спре потоците от руски петрол и газ.

След като Орбан обеща да не позволява Унгария „да стане жертвена пионка в нечия друга война“, президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира това в обръщение по време на срещата на лидерите на ЕС на 24 март, като каза, че е време Орбан да избере на чия страна е.

На 52-годишният Вучич конфликтът му помогна да отклони фокуса на опозицията от обвиненията в корупция в Сърбия и проблемите с околната среда, които бяха централни за атаката им след вълна от протести срещу замърсяването миналата година. Сръбският президент осъди инвазията, но не се присъедини към руските санкции. Неговата партия замени първоначалния си лозунг  за кампанията, който подчертаваше икономическите постижения, с „Мир. Сигурност. Вучич“.

„И двамата играят с картата на психологическото желание на хората да имат предвидимост в ерата на несигурността, като се представят за пазители на стабилността в смутни времена“, коментира Вук Вуксанович, анализатор от Белградския център за политика и сигурност. „Войната в Украйна направи живота на сръбската опозиция още по-труден“.