Световната хранителна криза ще се влоши

„Вътрешното производство на храни намаля рязко през последната година, недостигът на гориво направи производството, преработката, транспортирането и търговията на дребно много трудни, а вносът на храни и горива е непосилно скъп“, казва Шалмали Гутал, изпълнителен директор на Focus on the Global South, a мозъчен тръст.

Споразумение между Русия, Украйна, Турция и ООН за рестартиране на износа на храни от черноморските пристанища на Украйна помогна донякъде да се облекчат пазарите. Цените на пшеницата паднаха с 14,5 процента между юни и юли, насърчени от перспективата около 20 млн. т зърно, което стоеше в украинските силози, да бъдат изнесени.

Изпълнението на споразумението обаче започна бавно и колебливо след подписването му на 22 юли. Русия незабавно удари пристанището на Одеса с ракети, а Украйна, макар и оптимистично настроена да осигури така необходимото финансово облекчение за своите фермери, казва, че има "малък шанс" да успее.

Корабите, които преминаха по осигурения морски коридор, са същите, които бяха блокирани в Украйна от избухването на войната. Предизвикателно е да се насърчи корабоплаването в района, вкл. и привличането на кораби, наети от ООН да превозват хранителни помощи.

Дори ако Украйна и Русия изнасят в пълен капацитет, експертите са предпазливи и смятат, че споразумението лесно може да бъде анулирано. „Достатъчно ли е да възстановим предвоенното статукво? Не“, пишат двама селскостопански икономисти - Джоузеф Глаубер и Дейвид Лаборд. „Една единствена погрешно изстреляна ракета може да накара застрахователите да се откажат от предоставянето на застраховка“, посочват те.

„Все още не е ясно дали Украйна наистина може да изнесе всичко, което спешно трябва да бъде изнесено“, казва и Доминик Цилер, вицепрезидент на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), агенция на ООН. „Ние все още се опасяваме, че този недостиг на основни храни може да предизвика сътресения на стоковите пазари и да доведе до ново повишение на цените, което пак ще удари най-бедните“, допълва той.

В много части на света в момента има екстремни метеорологични явления, отчасти поради изменението на климата. Екстремните горещини в Южна Азия и САЩ, сушата в големи части от Европа и Източна Африка и Китай и наводненията в Корея означават, че погиват култури, което също ще оскъпи храните.

„Бих отбелязал, че като цяло глобалните запаси от зърнени и маслодайни семена са ограничени и това е част от историята на хранителната инфлация“, казва Робин Андерсън, който представлява селскостопанската индустрия в Комитета на ООН за световната хранителна сигурност.

Производство на пшеница се предвижда да намалее през 2022 г. - за първи път от четири години.

„Имаме нужда от селско стопанство, работещо с всички цилиндри на всички континенти през цялото време, защото изменението на климата винаги ще означава, че някой има затруднения“, допълва Андерсън.

Скокът на цените на торовете също оскъпява селскостопанската продукция. Един служител на ООН предупреждава, че кризата е „огромна“ и заплашва да удължи кризата с глада, ако фермерите по целия свят торят по-малко, за да спасят поне част от печалбите си.

Цената на торовете се повиши още преди Русия да нападне Украйна, но поради зависимостта на индустрията от природния газ, чиято цена скочи до небесата заради войната, торовете поскъпват още повече. „Скоковете на цените на торовете и опасенията относно наличността хвърлят сянка върху бъдещите реколти и по този начин се рискува т цените на храните да останат високи за по-дълъг период“, казва мозъчният тръст IFPRI.

Появи се вълна от международни политически инициативи за справяне с кризата, включително от Франция и Германия, но експерти смятат, че тя няма да бъде ефективна без голяма финансова инжекция на пари в брой. Световната продоволствена програма е събрала 8 млрд. долара дарения тази година, но се нуждае от общо 22 млрд. долара. Ако парите постъпят, спешната помощ може да помогне за предотвратяване на най-лошото развитие на кризата с глада.

Експертите казват все пак, че светът се нуждае от системна промяна. „Когато има криза, винаги има голяма готовност за оказване на спешна помощ, която няма да създаде устойчиво развитие, но ще предотврати смъртта на хора“, посочва Цилер от IFAD. „Когато става въпрос за създаване на устойчивост, за финансиране на дългосрочно развитие, тогава е по-трудно да се мобилизират средства“, допълва той.