Въглеродният данък на ЕС може да задълбочи проблема със замърсяването

Има правилен и грешен начин да се насърчи светът да използва по-екологична енергия. За съжаление ходът на Европейския съюз (ЕС) към въглероден данък върху вноса - по същество тарифа за продукти, произведени с използване на твърде много мръсна енергия - е грешният.

Вносителите ще трябва да се регистрират, за да получат разрешение за внос на стоки, и ще плащат данък за всеки тон произведен въглероден диоксид. Целта е тези такси да съответстват на таксите, които вече се прилагат в рамките на ЕС и които в момента са около 90 евро на тон. Политиката има за цел също така да постави промишлеността на ЕС на по-конкурентна основа и да насърчи чуждите държави да възприемат по-екологични енергийни политики.

Но дали ще се случи? Икономическите промени се случват в периферията, а в момента ЕС се занимава със заместване на въглищата, които са много мръсен енергиен източник.

С оглед на тази реалност, считаме, че предложените тарифи имат (поне) два ефекта. Първо, те ще изтласкат част от производството от чужди държави в ЕС. Второ, с течение на времето те ще накарат някои чужди държави да преминат към по-екологични енергийни източници, за да избегнат данъка.

В краткосрочен план доминира първият ефект: тарифите ще доведат до по-широко използване на въглища и по-мръсни енергийни доставки.

Бъдете подозрителни към политиките за зелена енергия, които първоначално влошават проблема. Колкото и обещаващи да звучат обещанията в дългосрочен план, винаги съществува риск бюрократичната инерция да се намеси и краткосрочните ефекти на политиката да доминират.

Обосновката за благоприятните дългосрочни ефекти на тарифите е, че чуждите държави, включително някои относително бедни държави като Индия, ще преминат към по-екологична енергия с по-бързи темпове. Това може да се случи. Но погледнете самия ЕС през последната година. Цените на енергията в него се повишиха поради руската атака срещу Украйна, но ЕС не се насочи към по-екологична енергия, като например повече ядрена или вятърна енергия. Той се насочи към по-мръсна енергия, отчасти защото местните групи по интереси се противопоставиха на по-благоприятните корекции.

И така, въпреки възможно най-силния стимул - войната - ЕС направи по-скоро вредните, отколкото полезните корекции. Сега той очаква от много по-бедни държави, често с по-лоши управленски структури, да се справят по-добре. Това е не само наивно, но и протекционистко.

Резултатите тук са наистина несигурни. Но е лесно да си представим, че Китай и Индия няма да подобрят енергийните си политики в резултат на тарифите на ЕС. Те, както и ЕС, имат вътрешни групи за натиск, които често пречат на по-добрите решения. Като цяло опитите на Запада да формира тези нации са се проваляли по-често, отколкото са успявали. Така че отново негативните краткосрочни резултати от политиката - по-голямо използване на въглища в Европа - биха могли да надделеят над всички дългосрочни ползи.

Дори положителните дългосрочни ефекти са под въпрос. От една страна, повишаването на тарифите представлява стимул за преминаване към по-екологична енергия. От друга страна, то прави държавите износителки по-бедни, отколкото биха били в противен случай. По-бедните страни обикновено са по-малко заинтересовани от подобряване на околната среда, тъй като чистата околна среда е до голяма степен луксозна стока. А крайната бедност влошава други глобални проблеми, включително свързаните с миграцията. Трябва ли политиката на ЕС да затрудни индустриализацията на Африка?

Трябва също така да се запитаме дали обещанието за по-ниски тарифи в замяна на по-екологична енергия е надеждно. Веднъж въведени протекционистките мерки трудно могат да бъдат отменени. ЕС ще получи приходи от мита, а местните индустрии в ЕС ще получат търговска защита. Всяко прекласифициране на вноса като "по-екологичен" би изисквало трансгранично разследване и преминаване през множество нива на бюрокрация. Такива промени няма да са лесни за осъществяване, особено в епоха, в която търговските ограничения стават все по-привлекателни.

Правилният отговор, разбира се, не е да не се прави нищо. По-скоро ЕС трябва да се постави в положение, при което незначителните промени в собствените му енергийни доставки да включват по-малко, а не повече въглища. Ядрената енергия може да бъде основното средство за постигане на тази цел, но самата цел е по-важна от метода. Придвижването на ЕС към по-малко използване на въглища е не само желателно само по себе си, но и би направило бъдещите промени в политиката на ЕС, включително коригирания по границите въглероден данък, по-скоро по-ефективни, отколкото по-малко ефективни.

Междувременно ще се реализира най-вероятният сценарий: ЕС ще се върви в коловоза си, ще се отдава на протекционизъм и ще се чувства добре - всичко това за сметка на бъдещето на нашата планета.