От Ferrari до Ferrero - италианският семеен бизнес е истински модел за устойчивост

Ако отидете в Милано, няма как да не забележите, че италианският капитализъм си остава това, което винаги е бил: семейна работа. Великите модни къщи в Милано Giorgio Armani, Dolce & Gabbana и Prada са семейни компании. Фераритата, които реват по улиците на града, машините Bezzera, които правят толкова отлично кафе, шоколадите Ferrero - всички те са произведени от семейни компании. Семейни гиганти като Ferrari стоят на върха на огромна мрежа от доставчици, почти всички от които са семейни компании, които доминират в региона Ломбардия. Гигантските публични компании и веригите магазини принадлежат към чуждия свят на англосаксонския капитализъм. Дори в най-икономически напредналия регион на Италия семейството е цар, пише редакторът на Bloomberg Ейдриън Улридж.

И все пак всеки, който е гледал сериала "Наследници", знае, че семейните компании са обект на уникални и често фатални проблеми, най-вече проблемни деца и семейни вражди.

Водещото предположение както сред теоретиците на управлението, така и сред икономистите е, че семейният капитализъм е реликва от времето, когато институциите са били примитивни и доверието е било ограничено до членове на семейството и близки приятели. Алфред Чандлър, доайенът на бизнес историците, твърди, че семейните компании ще бъдат смазани от публични компании, които биха могли да привлекат повече пари, таланти и управленски опит. Бруно Пелегрино от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Луиджи Зингалес от Чикагския университет твърдят, че италианският стил на управление, основан на лоялност („фамилизъм“), е намалил растежа на производителността в страната. Семейният капитализъм е част от комплекс от нагласи, които държат страната в капан на ниския растеж.

И все пак проклятието на трите поколения далеч не е универсално: семейство Антинори произвежда вино в Тоскана от 1385 г., а семейство Берета произвежда оръжия в Бреша от 1526 г. Gucci и Ferrari са едни от най-успешните марки в света (а водещият френски конкурент на Gucci, LVMH, също е семейна компания). Семейните компании са дори по-концентрирани в производството, където 43,5% от компаниите са семейни, отколкото в модния сектор.

Посещение в университета „Бокони“ в Милано, който играе огромна роля в създаването на италианския елит, убеждава, че сме в добра позиция да преценим устойчивостта на семейния капитализъм, поне в Италия, благодарение на комбинация от две неща: изследователска програма и стрес тест. Обсерваторията AUB за италиански семейни предприятия — AUB е съкращение от AIDAF, UniCredit и Bocconi — следи отблизо всички италиански компании, независимо дали са семейно контролирани, или не, с оборот от поне 20 млн. евро (това са 23 578 фирми в последното проучване, от които 15 836 са семейни фирми). Обсерваторията публикува годишен доклад за състоянието на италианските семейни предприятия, които се определят като (1) частни компании, в които едно или две семейства контролират абсолютното мнозинство от акциите, и (2) публични компании, в които едно или две семейства контролират една четвърт от акциите. Стрес тестът дойде под формата на епидемията от Covid.

Какво показва работата на Обсерваторията - четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria