Строителната индустрия и предизвикателството на енергийната ефективност

Проблемите на енергийната ефективност и употребата и развитието на възобновяемите енергийни източници скоро ще намерят отражение в работата на строителната индустрия. От първостепенно значение е тя да познава директивата на ЕС за енергийна ефективност и да я прилага ефективно, да направи възможното работещите в бранша да получат нужната квалификация и да преразгледа плановете си за инвестиции в машини и технологии. Това заяви Искра Михайлова, член на Европейския парламент и заместник-председател на групата „Обнови Европа“, по време на конференция, организирана от Камарата на строителите в България, в рамките на тазгодишното издание на Архитектурно-строителната седмица.

Според Михайлова аналогичен е случаят с директивата за възобновяемата енергия. „Двата законодателни акта, които са тясно свързани и се допълват, са от голямо значение за строителите, защото именно в сегмента „Сграден фонд“ се очакват най-бързите и ефективни промени, както по отношение на новото строителство, така и на обновяването на съществуващия сграден фонд“, каза евродепутатът.

Михайлова припомни, че проектът на директивата за енергийните характеристики на сградите беше гласуван в Комисията за енергетика, промишленост и иновации към ЕП и приета на първо четене в пленарна зала на 13 март. Тя предвижда всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., а новите сгради, наети, управлявани или притежавани от публичните власти – от 2026 г. Всички нови сгради трябва да бъдат оборудвани със соларни технологии от 2028 г., а многофамилните реновирани сгради – от 2032 г.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат клас Е за енергийни характеристики до 2030 г. и клас Д до 2033 г. Нежилищните обществени сгради трябва да постигнат тези класове съответно през 2027 и 2030 г.  За съществуващите жилищни сгради има съгласие сред страните членки да бъдат въведени стандарти за минимум енергийни характеристики, основани на националните „траектории“. Страните от ЕС са съгласни за поставяне на междинни цели като намаляване на енергийното потребление с 15% на първия етап и 25% - на втория, отбеляза Михайлова.

Тя припомни, че новите моменти в европейската търговия с вредни емисии предполагат търговия с емисии от сградния фонд и транспорта, както и финансиране на проекти за енергийна ефективност на сградите и подкрепа за енергийно бедни чрез новия Социален фонд за климата. Измененията на директивите за енергийна ефективност, възобновяема енергия, енергийните характеристики на сградите и за строителните материали са основна част от пакета. „Те са от особено значение, защото 40% от консумацията на енергия в Европа е от сградния фонд и 36% от парниковите газове също се произвеждат от сградния фонд", каза Михайлова.

Според Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, в България увеличаването на обхвата и дълбочината на обновителния процес на сградите се случва по-бавно и с огромно закъснение, някак независимо от общите европейски процеси. „Но нямаме основания да смятаме, че това ни прави по-богати и по-щастливи, а точно обратното“, изтъкна той.

„От нас зависи да инвестираме в правилните сектори, за да направим живота си по-добър. Енергийната ефективност е един от тези инвестиционни приоритети“, отбеляза той.

Цанев напомни, че още през 2016 г. стратегията на „ЕнЕфект“ е изчислявала, че сградите трябва да бъдат обновявани до постигане на клас Б енергийна ефективност, но този клас беше въведен като стандарт едва с Плана за възстановяване и устойчивост. „Отново генерираме силно изоставане“, подчерта той.

Що се отнася до обхвата на сградното обновяване не е направено почти нищо, тъй като за десет години темпът на обновяване на сградния фонд е 4,2% общо за периода, докато европейските стратегии предвиждат 3% сградно обновяване годишно, каза Цанев. Той допълни, че с тези темпове на обновяване трудно може да се постигне заложеният инвестиционен и строителен обем в Националната дългосрочна стратегия за сградно обновяване.

Цанев посочи, че обновяването в България е пряко зависимо от финансовите инструменти и допълни, че със 100% финансиране на сградното обновяване с публични средства при многофамилните сгради и с пълна липса на инструменти за еднофамилните сгради се стига до тези ниски темпове, тъй като финансовият ресурс стига точно за толкова. „Ако не допълним този механизъм на финансиране с други финансови инструменти, които да срещат инвестиционния интерес, когато той възникне, а не когато паднат пари от Плана за възстановяване и устойчивост, страната няма да постигне по-добри резултати от сегашните“, каза Цанев и допълни, че няма друга страна в света със 100% финансиране за сградно обновяване.

Според инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България (КСБ) целта за обновяване на сгради с общо над 3,7 млн. кв. м РЗП със средствата от Плана за възстановяване не е шега, а времето за реализация е ограничено. „Ако не успеем да се справим в зададените времеви рамки, ще трябва да връщаме или няма да усвоим целия ресурс от 1,5 млрд. лв.“, напомни той.

Андонов счита, че потенциалът в енергийното обновяване е огромен, тъй като към момента едва 7% от жилищния сграден фонд в България отговаря на съвременните критерии за енергийна ефективност, това са въведените в експлоатация жилищни сгради след 2010 г. и частта от санираните сгради до момента.

„В дългосрочната национална стратегия е предвидено до 2030 г. да бъдат обновени още 19 млн. кв. м РЗП, или 8%, през 2031-2040 г. към тях трябва да се прибавят още 18%, или 43 млн. кв. м РЗП, а до 2050 г. – още 20%, или 48 млн. кв. м РЗП“, отбеляза Андонов и допълни, че предстои огромна работа, а ако не се намери устойчив подход за финансиране, поставените цели няма да бъдат реализирани.