Хем сме назад, хем харчим много - какво куца в санирането на сградите у нас?

На 31 май тази година изтече крайният срок за кандидатстване в първия етап от процедурата за енергийно обновяване на жилищните сгради, финансирана със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Това беше последната възможност гражданите да санират блоковете си със 100% държавно финансиране. Заявления са подадени от над 3000 сгради, но се очаква средствата да стигнат за енергийното обновяване само на 700.

На втория етап от програмата, която предвижда 20% самоучастие, се очаква да бъдат обновени още 300 сгради. Засега по нея няма подадени проекти, но заместник-министърът на МРРБ Ангелина Бонева предвижда, че част от сградите, които не са били одобрени в първия етап, ще се пренасочат към втория. За тях ще бъде достатъчно само да подадат отново документите си, тъй като вече имат готови технически паспорти и обследвания. Заместник-министърът прогнозира, че срокът за кандидатстване по втория етап ще бъде удължен.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обмисля да подпомогне енергийно бедните хора у нас, които не могат да си позволят това 20% самоучастие, с еднократни ваучери, покриващи разходите. Засега това е само идея, без потвърден ангажимент от страна на Министерството на финансите, съобщи още Бонева на медийна среща, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.

Целта на ваучерите е да бъдат подкрепени хората, влизащи в категорията енергийно бедни, които са пречка пред постигането на съгласие от всички собственици на имоти в дадена сграда за санирането ѝ.

Самоучастието от 20% се равнява на между 3000 и 6000 лв. в зависимост от площта на имота и други характеристики, съобщи Иван Велков, член на УС на Българската стопанска камара и председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация, като се позова на данни от изследване.

Под 6% обновени сгради

През последните 20 години, откакто текат програмите за енергийно обновяване на сградния фонд у нас, са санирани само 3500 сгради, или под 6% от над 66 хил. многофамилни жилищни сгради, които имат нужда от обновяване, съобщи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект". Причината е, че публичните средства не стигат за всички сгради, които трябва да бъдат обновени, затова трябва да се потърсят начини за привличане на допълнителни инвестиции от частни собственици или инвеститори.

„В момента работим със 100% грантова схема, а това означава, че огромен публичен ресурс отива при малко собственици на сгради. Нещо трябва да се промени, за да могат повече хора да се възползват от тази държавна политика“, каза Цанев и напомни, че още 1,3 млн. еднофамилни сгради в България също се нуждаят от обновяване, а за тях няма осигурена държавна помощ.

Той отправи препоръка за яснота как ще се движат политиките по енергийно обновяване на сградите в дългосрочен план за разлика от кампанийния подход до момента, при който през 2015 и 2016 г. бяха дадени по 1 млрд. лв. за саниране, след което до Плана за възстановяване и устойчивост процесът замря. Необходимо е също да се осигури избор между гъвкави финансови механизми, тъй като хората имат нужда от различно подпомагане – преференциален заем, 100% подкрепа, както и участие на собствениците, за да бъдат отговорни към имота си, отбеляза Цанев.

Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов е необходимо голямо усилие, за да се развие работеща ефективна и в същото време справедлива система за саниране на сградите. Той смята, че не бива да има 100% държавно финансиране за енергийното обновяване на сградите, тъй като от него има много съпътстващи ползи за собствениците на имоти, включително повишаване на капиталовата стойност на жилището и спестени пари от сметки за енергия. Затова според министъра са възможни финансови инструменти, при които бъдещи спестявания да бъдат превърнати в първоначален капитал за саниране на сградата.

Попов коментира още, че трябва да се забрани частичното саниране, извършвано от отделни собственици на жилища. Причината е във вида, който придобиват сградите при подобно саниране. Освен това хората, които са активни за санирането на собственото си жилище, не са така активни, когато трябва да се обнови цялата сграда.

Плавна смяна на модела

Бонева посочи, че след приключването на двата етапа от процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост ще останат още 2000 сгради, които не са били одобрени, но са напълно готови за обновяване при следващите програми. „Трябва много бързо да се мисли как да бъдат подкрепени тези сгради“, изтъкна тя и допълни, че в момента страната ни хем изостава в енергийното обновяване на сградния си фонд, хем харчи много за това. „Има съществуващи и нови фондове, които се интересуват да инвестират в санирането“, каза Бонева и допълни, че банки и застрахователни компании също са готови да участват в процеса.

Според заместник-министъра преходът от 100% държавно финансиране към схеми със самоучастие на гражданите, което във времето трябва да става все по-голямо, е от ключово значене, защото е станало ясно, че хората трудно приемат необходимостта от самоучастие. Промяната на модела трябва да се случва плавно, изтъкна тя.

Планът за възстановяване и устойчивост се движи с 8-9 месеца закъснение и Националният декарбонизационен фонд, който трябва да бъде в основата на процесите по енергийно обновяване на сградите у нас, вероятно няма да започне да работи в началото на следващата година, стана ясно още по време на събитието. Забавяне има и от страна на министерството на енергетиката, което нямаше представител на събитието, макар че е била отправена покана. От енергийното министерство зависи разработването на визия за продължаването на санирането, както и на финансови инструменти, които да подкрепят процеса.