Турция и Египет – неочакваните убежища на фондовия пазар от проблемите на Китай

Капиталовите пазари на Турция и Египет се превърнаха от аутсайдери в изненадващи убежища, след като акциите на развиващите се пазари претърпяха един от най-лошите си месеци август от 2015 г. насам, пише Bloomberg.

Книжата, търгувани в Кайро и Истанбул, отчитат най-големи ръстове сред развиващите се пазари през месеца – обратно на спад от 5,8% за развиващите се пазари като цяло. Промените в политиките и желанието на местните инвеститори да предпазят средствата си от инфлацията помогнаха на пазарите да се предпазят от последиците от китайските икономически проблеми и намерението на Федералния резерв да продължи с лихвените увеличения.

Това представлява значителен обрат спрямо първите седем месеца на годината, когато турските и египетските книжа отчетоха едни от най-големите загуби в доларово изражение сред развиващите се пазари.

„Неравномерна корекция на политики на пазари като Египет и Турция, но също така и Нигерия и Пакистан, ги върна на радара на инвеститорите, които още ближат рани от годините на обезценки или блокиран капитал“, коментира Хаснаин Малик, стратег на Tellimer в Дубай. „Очакванията са толкова ниски, че всеки знак за сериозно подобрение привлича внимание“, допълва той.

Истанбулският фондов индекс се разминава с представянето на развиващите се пазари като цяло. Графика: Bloomberg LP

В Турция президентът Реджеп Ердоган сигнализира, че ще даде на новия си финансов министър и новия управител на централната банка възможности за промяна на досегашната нетрадиционна парична политика, включително свръхниските разходи по заеми, след изборната му победа през май. Централната банка увеличи вече основните лихви със 7,5 процентни пункта по-рано този месец – значително повече от очакваното – което доведе до подем при акциите, местната валута и облигациите.

Междувременно инфлацията в страната е близо 50% на годишна основа, а волатилността на турската лира накара местните инвеститори да вкарат спестяванията си в акции. Акциите отразяват номинални печалби и докато компаниите са в състояние да предават високата инфлация на клиентите, стойността на книжата включва ефекта от по-високите потребителски цени. Това може да направи акциите привлекателни за инвеститори, които искат да сведат до минимум ерозията на спестяванията си.

Основният индекс Borsa Istanbul 100 се е повишил с 44% в местна валута тази година и няма голяма промяна в доларово изражение заради 30-процентното обезценяване на лирата. Показателят се търгува на около 10 пъти очакваните печалби на компаниите, които влизат в състава му. Покачването на оценка започна в края на май, когато се търгуваше на ниво под 5 пъти – едно от най-евтините в света.

От своя страна, основният борсов индекс в Египет нарасна с 29% тази година в местна валута, но е с едва 3% нагоре в доларово изражение след обезценяването на египетската лира през януари, след което валутата се търгува относително без промяна. Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че иска да види приватизационни сделки за държавни активи и гъвкавост на валутата, преди да направи първо преразглеждане на спасителната програма на страната за 3 млрд. долара.

И докато страната се бори с рекордна инфлация и най-тежкия си недостиг на чуждестранна валута от години, чуждестранните инвеститори се готвят за нов рязък спад в стойността на египетската лира, изчаквайки. Но за местните инвеститори фондовият пазар е убежище от инфлацията на ниво от 37%.

На трето място при развиващите се пазари се нареждат акциите в Будапеща този месец. При 5,9 пъти очаквана печалба те остават по-евтини от повечето конкуренти в региона, включително Букурещ и Прага.

Унгарската икономика е изправена пред редица предизвикателства като продължаваща рецесия, рекорден бюджетен дефицит от началото на годината и най-високата инфлация и разходи по заеми в Европейския съюз. Премиерът Виктор Орбан също така не успя да се пребори за отключването на ключови европейски средства, които са блокирани заради притеснения за корупция и върховенство на закона.

Унгария може да се държи, докато външната среда не се влоши, коментира Естер Локитек, фонд мениджър на най-големия в страната кредитор OTP Bank. Но ако настроенията се влошат, негативите незабавно ще дойдат на преден план и водещите акции ще бъдат ударени, коментира тя.

Общо тежестта на Турция, Египет и Унгария представлява около 1% от индекса MSCI Emerging Markets. Това означава, че инвеститорите ще трябва да се въздържат от участие в индекса, ако наистина искат да се възползват от силното представяне на страните.

„Турция, Египет и Унгария са толкова малки в индексите на MSCI EM, че повечето инвеститори имат нулева експозиция към тях“, коментира Чарли Робъртсън, ръководител на макростратегиите към FIM Partners UK Ltd. В Лондон. „Това боли само ако имате значително пазарно рали, каквото видяхме в Турция“, допълва той.