Обратното изкупуване на акции – митове и реалности

Президентът Джо Байдън наскоро подписа Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати. Част от законодателството е един процент данък върху обратното изкупуване на акции. Самият данък може да се счита по-скоро за досаден, отколкото за проблемен, но обосновката за вземане на прицел на обратните изкупувания показва дълбока липса на разбиране за това как работят и за ролята им в една здрава икономика, пише за Financial Times Майкъл Мабусин, ръководител на всеобхватните теоретични изследвания в Counterpoint Global, част от Morgan Stanley Investment Management.

Нека да разгледаме често срещаните митове за обратното изкупуване и какво казват изследванията, а не реториката, за тях. Компаниите в S&P 500, водещ индекс, който обхваща приблизително 80 процента от фондовия пазар в САЩ, изплатиха дивиденти в размер на 511 милиарда долара и изкупиха акции за 882 милиарда долара през 2021 г. Обратните изкупувания нетно от емитирането на акции бяха, разбира се, по-малка сума.

Първият мит е, че компаниите използват средства за обратно изкупуване на акции вместо да ги инвестират в бизнеса си. Този аргумент се основава на спад в материалните инвестиции като капиталови разходи, измерени като процент от корпоративните продажби, и пренебрегва рязкото нарастване на нематериалните инвестиции, включително в научноизследователска и развойна дейност. Когато се вземат предвид всички инвестиции, има малко доказателства, че компаниите лишават бизнеса си от финанси, за да изкупуват обратно акции.

Съществена роля на една ефективна икономическа система е пренасочването на капитала от предприятията с ограничени перспективи към тези с по-голям потенциал. Обратното изкупуване улеснява този процес, като почти всички приходи се реинвестират в акции на други компании.

Друг мит е, че обратното изкупуване „надува“ цената на акциите в краткосрочен план. Финансовите икономисти са документирали, че обратното изкупуване като цяло може да създаде краткосрочна и дългосрочна стойност за настоящите акционери. Освен това, през 1982 г. Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC) прие Правило 10b-18, което установява специфични правила, за да предпази компаниите от манипулиране на техните акции.

Обратните изкупувания не повишават или понижават корпоративната стойност. Но те могат да прехвърлят богатство. Например, когато една компания изкупи обратно подценени акции, продавачите губят, а притежателите печелят. Когато една компания изкупи обратно надценени акции, притежателите губят, а продавачите печелят. Изследванията показват, че компаниите всъщност са добри в купуването на ниски цени и още по-добри в продаването на високи.

Трети мит е, че обратното изкупуване е добро, защото увеличава печалбата на акция (ЕPS). Презумпцията е, че акциите ще се повишат, ако пазарът приложи същото оценъчно съотношение към по-висока EPS. Тук има два проблема. Първо, няма гаранция, че обратното изкупуване покачва EPS. Всъщност връзката между лихвите след облагане с данъци, било то пропуснатите приходи или цената на поетия дълг, и съотношението цена-печалба (P/E) определя въздействието на обратното изкупуване върху EPS.

Второ, учените показаха, че опростеното убеждение, че обратното изкупуване, което добавя към EPS, автоматично създава стойност, е погрешно. Подобни са констатациите и при сливанията и придобиванията. Корпоративните директори и инвеститорите трябва да погледнат отвъд EPS, към двигателите на стойността, за да оценят потенциалните предимства на обратното изкупуване.

Нищо от това не означава, че директорите не могат да използват обратното изкупуване като средство за увеличаване на EPS в опит да увеличат заплащането си. Но проучване на PwC и Алекс Едмънс, професор по финанси в Лондонското бизнес училище, установи, че нито една компания от британския индекс FTSE 350, която е изкупува обратно акции в периода 2007-17 г., не е постигнала цел за печалбите, която иначе би пропуснала.

Докато обратното изкупуване предизвиква недоволство, на дивидентите се гледа много по-благосклонно. И в двата случая компанията връща пари на акционерите, но обратното изкупуване се различава поради сортирането, данъците и отношението.

Сортирането означава, че при обратното изкупуване само акционерите, които решат да продадат, получават пари, докато при дивидента всички притежатели се третират еднакво. Акционерите могат сами да си конструират дивидент, като продадат акции в същото съотношение, в което компанията купува. Те ще останат с кеш и същия процент собственост в компанията.

Данъците са различни не поради ставката (те са идентични в САЩ), а поради тайминга. Инвеститорите, които притежават акции в облагаема сметка, трябва да плащат данък върху пълния размер на дивидента. Инвеститорите, които продават акции на компания при обратно изкупуване, трябва да платят само данък върху капиталовата печалба, а тези, които не продават, могат да отложат данъка си, докато го направят някога.

Корпоративните ръководители и инвеститорите имат различни нагласи относно дивидентите и обратното изкупуване. Те смятат дивидентите за свещени крави, които трябва да бъдат поддържани и в идеалния случай увеличавани, докато обратното изкупуване разглеждат като дискреционно, начин за изплащане на капитал, след като всички други сметки са платени.

Критикуването на обратното изкупуване може да има политическа привлекателност, но финансовата грамотност изисква тяхната роля, подкрепена от значителни емпирични изследвания, да бъде разбрана по-добре.