Новата инвестиционна среда носи награди за бързо ориентиращите се инвеститори

Инвестиционният пейзаж се промени фундаментално. Някои инвеститори може би чакат или се надяват на връщане на устойчивите бичи пазари както при акциите, така и при облигации, на които се радвахме през 40-те години преди пандемията. Но новият режим вероятно ще остане дълго. Време е да спрем с чакането и да започнем да си правим лимонада от лимоните, които макросредата ни предлага. Това ще изисква по-пъргав подход, отколкото в миналото, пише за Financial Times Уей Ли, главен инвестиционен стратег на BlackRock.

Една от причините: икономическите перспективи са много по-несигурни. В САЩ пазарните настроения през 2023 г. се люшкаха между надеждите за меко приземяване и страховете от рецесия. Но контекстът е най-важен. Въпреки привидно силната икономическа активност напоследък, икономиката на САЩ расте по-бавно през последните три години, отколкото беше обичайно преди пандемията. Няма кацане - просто излизаме от дупка.

Има естествена тенденция да тълкуваме инфлацията и растежа така, сякаш сме в типичен бизнес цикъл. Но не сме. Докато световната икономика се нормализира след пандемията, тя се оформя от нови сили като застаряването на населението, геополитическата фрагментация и прехода към ниски въглеродни емисии. Ние сме в разгара на масивна структурна промяна, която вероятно ще тласне големите икономики към по-нисък растеж на фона на постоянни производствени ограничения. Произтичащото разминаване между цикличния наратив и структурната реалност подклажда волатилността на пазара.

Въпреки че големите централни банки могат да започнат да намаляват лихвените проценти от средата на 2024 г., те няма да ги върнат на нивата отпреди пандемията. Федералният резерв на САЩ ще трябва да задържи растежа, за да отговори на ограничения производствен капацитет, особено на фона на по-хлабавата фискална политика. По-високите лихви ще се задържат дълго.

Така че инвеститорите ще трябва да се научат още веднъж как да победят кеша, който сега носи около 5 процента. Структурно по-високите лихвени проценти в крайна сметка трябва да означават по-висока възвръщаемост на активите. Но според мен не всички оценки на активи са коригирани съответно, пише авторът.

Докато пазарите се приспособяват на пресекулки към тази нова реалност, можем да очакваме да видим по-голяма дисперсия на възвръщаемостта. Например, данните на London Stock Exchange Group показват, че по време на десетилетията на икономическа стабилност, предшестващи пандемията и известни като Голямата умереност, мненията на анализаторите за очакваните печалби на компаниите са били много по-групирани, извън големите шокове. Сега те са по-разпръснати, което показва, че средата на по-високи инфлация и лихвени проценти прави перспективите по-трудни за разчитане.

Използването на възможностите на тази тенденция изисква да бъдем динамични с инвестиционните портфейли, а не да разчитаме на статична експозиция към широки класове активи, която работеше толкова добре по време на устойчивите бичи пазари от миналото. Всъщност нашият анализ сочи, пише Ли, че волатилността и по-голямата дисперсия на възвръщаемостта означават, че по-честото пренареждане на портфейлите в новия режим може да бъде по-добре възнаградено, отколкото през годините преди пандемията. Подходът „настрой и забрави“ работеше по-добре в стария режим.

Това е теорията. Как я прилагаме на практика? Променяме разпределението на активите си по-често. Един пример: сменихме тактическия си възглед за държавните облигации на САЩ, за да се възползваме от текущата повишена волатилност на лихвените проценти. От края на 2020 г. имаме понижено тегло на щатските ДЦК, тъй като очаквахме по-високи лихвени проценти и по-положителна „срочна премия“ (допълнителната възвръщаемост за инвеститорите заради по-големия риск на по-дългосрочния дълг).

Преминахме към неутрална позиция преди няколко месеца, тъй като рисковете станаха по-двупосочни. След това завишихме теглото на европейските и британските държавни облигации, но след това го снижихме предвид спада в доходността. Този по-динамичен подход е в рязък контраст с предишната дълго поддържана позиция на занижено тегло за дългосрочните облигации на развитите пазари.

По отношение на американските акции макрооценката ни кара да понижим теглото им в портфейлите спрямо бенчмарковете, но това се компенсира от потенциала на акциите от областта на изкуствения интелект и технологиите, което ни доближава до неутрална позиция.

В допълнение към технологиите ние предпочитаме индустриалните акции, отделни европейски банки и здравния сектор в САЩ при разпределението на портфейла. Вдигнахме теглото на японските акции два пъти през 2023 г. и продължаваме да ги харесваме за 2024 г., но на валутно нехеджирана база. В рамките на развиващите се пазари предпочитаме Индия и Мексико, които се възползват от компании, диверсифициращи веригите за доставки и от благоприятни демографски тенденции.

Намираме се в трайно нов режим. Това е свят, в който наградите ще са за инвеститорите, които могат да се ориентират в структурната промяна към по-високи лихвени проценти, по-голяма волатилност и по-голяма дисперсия, завършва авторът.