Опростеният подход доближава инвеститорите до доходността на фонд мениджърите

Morningstar нарича годишния си доклад за инвестиционните фондове „Внимавайте за разликите/пропастта“, използвайки предупреждението, въведено в лондонското метро през 60-те години. Те биха могли също така да използват фраза, популяризирана от ВМС на САЩ приблизително по същото време, а именно: „Не усложнявайте нещата“, пише колумнистът на Financial Times Стивън Фоули.

Проучването измерва възвръщаемостта, генерирана от инвеститорите в американски взаимни фондове и борсово търгувани фондове (ETF), и е толкова показателно, колкото всяко академично изследване в областта на поведенческите финанси.

То убедително показва, че възвръщаемостта за инвеститорите е по-ниска от възвръщаемостта на самите фондове поради лош тайминг на покупките и продажбите на дялове от фондовете. Проучването има еднакво убедително послание за това какво трябва да правят инвеститорите, за да намалят тази разлика.

Последното проучване, базирано на данни за десетилетието до края на 2022 г., показва, че средната възвръщаемост по инвестиция в ETF и взаимни фондове е 6% годишно. Самите фондове отчитат доходност от 7,7 на сто. Разликата от 1,7 процентни пункта означава, че инвеститорите са пропуснали почти една четвърт от доходността, която биха постигнали, ако просто бяха открили и задържали позицията си през 10-те години.

Тук има ирония: Mornignstar също така е създател на най-използваната рейтингова система за взаимни фондове и ETF, която класифицира фондовете въз основа на тяхното историческо представяне и може би е затвърдила тенденцията инвеститорите да се втурват към фондове, които са поскъпнали.

Ключовият момент на доклада на Morningstar е, че инвеститорите твърде често купуват скъпо и продават евтино. По-внимателният поглед показва къде инвеститорската възвръщаемост се различава най-много от тази на фондовете и къде – най-малко.

Инвеститорите са се справили най-добре в това, което Morningstar нарича „фондове за разпределяне на капитал“. Това са инструменти, които съдържат смесица от класове активи, например пенсионни фондове с определена дата, проектирани като дългосрочни инвестиции. Разликата между възвръщаемостта на фондовете и това, което инвеститорите са прибрали, е по-малко от половин процентен пункт.

Джефри Пaтак, главен рейтингов директор в Morningstar, и колегата му Ейми Арно пишат, че тази констатация - последователна в историята на проучването - показва как наличието на множество класове активи в един пакет „намалява необходимостта от поддържане на позиции и, по-просоциално, понижава риска инвеститорът да реагира импулсивно на представянето на някой компонент“.

Някои от най-разочароващите резултати са в категории, които са били рекламирани силно на богати инвеститори, във фондове, които използват стратегии, подобни на тези на хедж фондовете.

Така наречените нетрадиционни капиталови фондове, които включват дълги/къси стратегии или използват деривати, са донесли 2,1 процентни пункта по-малко на средния инвеститор през десетилетието, което означава, че инвеститорите са реализирали едва половината от представянето на фонд мениджърите. В „алтернативните“ фондове, които използват класове активи извън традиционните акции и облигации, разликата между представянето на мениджърите и дребните инвеститори е 1,9 процентни пункта.

Мениджърите на богатство могат да насърчат клиентите си да изградят портфейли с тези алтернативни стратегии, които имитират фондациите и други дългосрочни инвеститори. Анализаторите на Morningstar предупреждават, че това са „по-екзотични стратегии, които на хартия могат да приближат портфолиото до ефективната граница (максимум възвръщаемост за единица риск – бел. прев.), но в реалния живот объркват инвеститорите в посока скъпи грешки“.

Рисковете от следване на модата или преследване на най-успешните фонд мениджъри на деня са ярко изразени и в секторните капиталови фондове, където 10,8% годишна възвръщаемост за фондовете се превръща в едва 6,4% възвръщаемост за средния инвеститор: разлика от 4,4 процентни пункта.

Това са сред най-волатилните категории фондове и въпреки че не бих бил толкова груб, колкото Уорън Бъфет, като оприлича поведението на техните феновете на „армия от маниакално-депресивни леминги“, цифрите показват, че е трудно да се уцели таймингът за секторни залози, посочва авторът.

По-рано тази година Financial Times подчерта случая с ARK Disruptive Innovation ETF на Кати Ууд, който беше емблематичен за мини технологичния балон в периода на пандемията. Фондът привлече 3 млрд. долара в бурен двуседмичен период през февруари 2021 г., когато поскъпна с повече от 700% от старта си, извеждайки активите си до връх от 27,9 млрд. долара.

До март 2023 г., когато FT съобщи данни от Morningstar и FactSet, акциите му бяха паднали със 74% и средно един долар, инвестиран във фонда през деветгодишния му живот, се бе свил до 73 цента, изпарявайки 9,5 млрд. долара от парите на инвеститорите. Оттогава цената на акциите му не се е подобрила.

Освен това докладът вероятно подценява размера на пропуснатата възвръщаемост във всички различни категории поради начина, по който Morningstar третира ETF. Той използва само данни от края на месеца, за да бъдат сравними те с взаимните фондове, така че не улавя ежедневната търговия, при която е вероятно спекулантите да правят допълнителни грешки по същите скъпи за тях начини.

Един интригуващ светъл момент в доклада: инвеститорите в активни фондове изглежда улавят повече от възвръщаемостта на мениджърите, отколкото тези, които използват пасивни схеми. Morningstar казва, че масовото пренасочване на пари от активни към пасивни фондове означава, че значителна част от базата активи на пасивните фондове не е била на разположение, за да участва във възвръщаемостта на пълния 10-годишен период, пропускайки някои от по-печелившите периоди, но хващайки миналогодишния мечи пазар.

Мисля, пише Фоули, че може да има и друг фактор, а именно: това са инвеститори, които са решили да плащат на активен мениджър, който да взема решения вместо тях, и може да е по-малко вероятно да действат сами, като прескачат от сектор на сектор, от стратегия на стратегия и от фонд на фонд. При мечи пазар активният мениджър е там, за да ви убеди да не продавате на дъното.

Morningstar завършва с няколко урока за инвеститорите, които се отнасят както за онези с големи суми на пазара, така и за тези с малки: „Дръжте по-малко, по-широко диверсифицирани фондове“; „Избягвайте тясно фокусираните или силно волатилни фондове“; и преди всичко „Не усложнявайте“. По този начин вие наистина ще „адресирате разликите в доходността с мениджърите“.