Има ли такова нещо като умни пари?

Новият филм „Луди пари“ (в буквален превод "глупави" – бел. прев.) се опитва да преобърне пирамидата на Уолстрийт, представяйки професионалните инвеститори като глупаците, а аматьорите - като умниците. Сюжетът се развива по време на манията около меме акциите (придобилите култов статут в социалните мрежи – бел. прев.) през 2021 г., но завършва преди края на реалната история - със загуби за инвеститорите на дребно, които се опитаха да надхитрят големите хедж фондове. Съжалявам, Холивуд, аутсайдерите не спечелиха, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International. Филмът обаче ме накара да се замисля върху по-голям въпрос: има ли такова нещо като „умни пари“?, допълва той.

Разбира се, повечето професионалисти също не побеждават пазара, като това е вярно от десетилетия. От 2000 г. насам е имало само три години, в които по-голямата част от фондовете с голяма капитализация са го направили. През 2010-те средно 8 от 10 взаимни фонда и 9 от 10 институционални се представят по-слабо от американския пазар след такси. Делът на професионалистите, които победиха пазара преди такси, беше само малко по-добър, а след тях беше еднакво нисък на фондовите пазари в Европа, Азия и останалия свят.

Все пак професионалистите се справят по-добре от инвеститорите на дребно, които допускат всички грешки и то по-редовно. Те търгуват по-скоро с „шум“, отколкото с информация - феномен, който вероятно се е изострил от слуховете, носещи се в сайтовете за онлайн търговия. Аматьорите се поддават на уклона към познатото, клонейки към компании, които знаят, вместо към такива, които са анализирали. Те търгуват на базата на настроения, а не на фундамента, и следват стадото, което е склонно да се насочва към загуби.

Изследванията са категорични. Акциите, предпочитани от инвеститорите на дребно, обикновено се представят по-слабо с един процент - на месец. Акциите обикновено се представят по-добре, след като те ги продадат, отколкото след като ги купят. Инвеститорите на дребно, особено ако са мъже, са склонни към прекомерна самоувереност и търсене на сензации, и следователно са склонни да търгуват твърде често. В общността на борсовите спекуланти на дребно най-активните 20% от трейдърите печелят много по-ниска възвръщаемост от най-малко активните 20%.

Загубите не са само за дей трейдърите на отделни акции. Поради лошия тайминг на влизането и излизането от взаимните фондове активните аматьори намаляват възвръщаемостта си с 20%.

Професионалистите знаят всичко това добре. Всъщност една от стратегиите, които те използват с известен успех, е просто да наблюдават накъде върви тълпата от търговци на дребно и да се движат в другата посока. И все пак повечето професионалисти също се представят по-слабо от пазара през повечето време. Пазарът непрекъснато се развива, за да отразява променящата се икономическа реалност.. Да бъде предвидена тя е трудно. Има доказателства, че представянето на професионалистите се влошава през последните десетилетия, защото има много повече от тях и толкова повече капитал, преследващ възвръщаемост.

Ако е трудно да се намери превъзхождаща интелигентност, превъзхождащата информация може да бъде получена на определена цена. Друга налагаща се констатация: информацията е „асиметрична“, което означава, че професионалистите имат по-голям достъп до качествена и скъпа такава, в контраст с безплатните слухове и бомбастичните изказвания, на които се уповават в инвестиционния форум Reddit.

Едно от по-интересните прозрения за превъзхождащата информация идва от проучвания на (легална) търговия от корпоративни инсайдъри. Висшите ръководители често продават преди необичайни спадове и купуват преди необичайни скокове на акциите на компанията си. Главните изпълнителни директори и главните инвестиционни директори обикновено се справят по-добре от по-низшите ръководители, вероятно защото имат по-пълна информация. В този добре информиран кръг следването на стадото може да проработи.

Местната информация може да осигури подобно предимство. На развиващите се пазари големите глобални фондове често приемат, че могат да учат местните на инвестиране, само за да се научат на смирение по трудния начин. В навечерието на валутни кризи, моето проучване, пише авторът, установи, че местните често се оттеглят много преди чуждестранните инвеститори и след това са първите, които се връщат, надушвайки икономическия обрат. Превъзхождащите познания на място им дават предимство.

И все пак един тесен елит генерира постоянна възвръщаемост, което изисква добър баланс. Най-успешните имат дисциплинирана система за предвиждане на пазарите и гъвкавостта да се променят, когато условията се променят. Те разбират, че анализът е важен, но темпераментът е по-важен. Опитът има значение и те са развили умението да максимизират печалбите, когато са прави, което обикновено е в 60% от времето, и да намалят загубите си в останалите 40%. Те имат възглед и се придържат към него до секундата, в която той вече е невалиден.

Това обаче важи за инвестиционните легенди. За останалите има пирамида на успеха - от сравнително добре информираните и опитни професионалисти, през техните многобройни, но по-малко способни колеги, до нещастната група на дей трейдърите на дребно. Ако има заглавие на филм, което точно улавя поведението на масовите инвеститорите, то може да е „Глупави и по-глупави“.