Кешът - (не)устоимото изкушение за инвеститорите

Кешът изглежда примамлив. С лихвени проценти от около 5%, защо да не избегнете волатилността, която идва с акциите? И с краткосрочни лихви, по-високи от дългосрочните, защо да заключвате пари в по-дългосрочни държавни облигации?

Лесно е да се приеме тази нагласа, която в момента доминира в клиентските разговори, особено след като стресът от миналогодишния 20-процентов спад в цените на акциите и облигациите все още тежи на настроенията. Въпреки това преминаването към много по-голям кешов дял в портфейла би било погрешно, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan Asset Management.

Помислете за три възможни сценария за световна икономика: рецесия, устойчивост или стагфлация.

Първият и може би най-вероятен сценарий е западните икономики най-накрая да поддадат под тежестта на повишенията на лихвените проценти, чиято цел е да ги излекуват от инфлацията. Сега, когато потребителите в САЩ са изчерпали голяма част от натрупаните си спестявания и пандемичните фискални помощи най-накрая са премахнати, те ще започнат да затягат коланите. Намаляването на сделките с търговски и жилищни имоти и по-слабият пазар на труда на свой ред ще подхранят една „нормална“ рецесия.

При този сценарий краткосрочните лихви няма да останат на днешните високи нива, тъй като централните банки, убедени, че работата им е свършена, ще започват да отпускат крака си от спирачката. Това би повишило цените на облигациите. Инвеститор, който купи 10-годишна държавна облигация на САЩ при доходност от 4,5%, ще види обща възвръщаемост от приблизително 13%, ако тази доходност падне с 1 пр.п. за 12 месеца. Ако рецесията се окаже по-сериозна и доходността падне с 2 пр.п., тази възвращаемост ще надхвърли 20%.

При втория сценарий развитите икономики остават устойчиви. Макар и да не е основен сценарий, възможно е потребителските разходи да останат стабилни в САЩ и дори да започнат да се повишават в Обединеното кралство и еврозоната, тъй като потребителите ще получат тласък от по-ниската инфлация. А и правителствата, които искат да бъдат преизбрани през следващата година, могат да приложат някои фискални помощи.

Докато тази устойчивост на търсенето не доведе до повторно ускоряване на инфлацията, краткосрочните лихви едва ли ще се повишат още повече, но ще останат високи. Кешът ще се окаже по-добрият избор от ДЦК със стигането на пазара до идеята, че лихвените проценти ще останат високи още и съответно цените на дългосрочните облигации ще спаднат. Въпреки това някои сегменти на фондовия пазар би трябвало да се представят значително по-добре от кеша.

Като се имат предвид сравнително ниските оценки, сектори като глобалните финансови компании биха получили значителен тласък от идеята, че икономиките могат да се справят с по-високи лихвени проценти и устойчиво по-стръмните криви на доходност. Акциите с малка капитализация - които в момента се търгуват с оценки доста под средните в исторически план - също биха получили тласък от осъзнаването, че фундаментът на икономиката е стабилен. Казано по-просто, кешовите лихви ще останат високи само ако икономиката е в много добро състояние, в който случай възвръщаемостите на всички активи биха се изместили на по-високо ниво.

Третият сценарий, и то този, който е най-малко вероятен, е стагфлацията: при него инфлацията се ускорява отново до точката, в която наистина изглежда, че сме се върнали към 70-те години. Това по същество би било повторение на макросътресенията, настъпили през 2022 г., и най-вероятно ще повтори пазарния хаос от нея година. Базовите индекси като американския S&P 500 и британския FTSE 100 биха спаднали, тъй като инвеститорите ще калкулират значително по-слаби корпоративни печалби. Цените на държавните облигации също биха намелели, тъй като инвеститорите ще очакват още по-високи лихвени проценти. Няма да може да се разчита дори на облигации, индексирани с инфлацията.

Но все още има опции, които биха се представили по-добре от кеша, със сигурност в номинално изражение, а дори и в реално. На публичните пазари суровинните акции са най-очевидното решение, въпреки че някои инвеститори може да не са склонни да увеличат теглото на този сектор от екологични съображения. Най-добрите решения за побеждаване на кеша ще бъдат намерени на непубличните пазари.

През 2022 г., когато S&P 500 се понижи с 18%, а глобалният съвкупен индекс на облигациите - с 16%, глобалната основна инфраструктура осигури положителна обща възвръщаемост от 10%, а секторът на дървения материал - от 13%. Това са едни от малкото активи, които могат да предложат защита от инфлация и положителна реална възвръщаемост в стагфлационна среда.

Една от най-трудните части на инвестирането е да не позволите на сърцето да надделее над разума във времена на несигурност. Високите краткосрочни лихвени проценти изострят естественото желание за намиране на убежище в кеша. Инвеститорите обаче трябва да се борят с това изкушение. Както обикновено, в инвестициите кешът едва ли ще бъде крал.