САЩ може да не избегнат рецесията през 2024 г.

Интензивен период на нарастващи лихвени проценти, високи цени на петрола и по-силен долар тласка консенсуса на финансовия пазар относно икономическия растеж на САЩ далеч от утешителната идея за меко приземяване, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

По мои изчисления това ще бъде шестият път през последните 15 месеца, когато преобладаващото очакване за най-влиятелната икономика в света се променя, посочва той. Това е консенсус, който, за съжаление, този път вероятно ще се задържи по-дълго, застрашавайки впечатляващо силната икономика на САЩ напоследък, подкопавайки реалната финансова стабилност и изнасяйки волатилност към останалия свят.

Само през последните две седмици доходността на базовите 10-годишни американски облигации се повиши с около 0,5 процентни пункта до около 4,8%, като част от цялостна промяна в цялата структура на лихвените проценти. Това доведе до промяна в доходността от впечатляващия 1 процентен пункт от края на юни насам, което носи със себе си по-високи лихвени проценти за компаниите, по-обременителни заеми за автомобили за домакинствата и по-изразено и неравномерно изтичане на депозити от банковата система, след като инвеститорите пренасочваха кеш към паричния пазар. И по-специално, лихвата по 30-годишна ипотека е на път да надхвърли 8%, което прави вече скъпите покупки на жилища още по-малко достъпни.

Международните последици от тази промяна включват по-скъпо и по-малко надеждно финансиране и, за Япония, по-сложно излизане от все по-неустойчив режим на монетарна политика с косвени ефекти за САЩ.

Вдигането на доходността по все по-хаотичен начин е комбинация от пазари, които осъзнават, че по-високите лихвени проценти на Федералния резерв ще останат такива за известно време, и необходимостта да се абсорбира значителното предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК) поради големите бюджетни дефицити.

Масло в този огън наливат високите цени на петрола на фона на солидно търсене, продължаващите съкращения на производството от OПЕК+ и силно изчерпаните запаси. Съществува значителен риск това да доведе до по-висока инфлация за по-широк набор от стоки и услуги.

Това са развития, на които икономиката и пазарите не се радват. Те забавят растежа и увеличават заплахата от стагфлация. Рисковете за финансовата стабилност се повишават с лихвените несъответствия (между привлечени и отпускани средства – бел. прев.) в определени банки, нуждите от рефинансиране на други участници във финансовия сектор и риска от кредитни смущения.

Докато пазарите се нагаждат бързо към по-високите лихви, приспособяването на реалната икономика е в много по-ранна фаза и сега предстои много по-неравен път.

Вече доста повече от година твърдя, че САЩ са в състояние да избегнат рецесия през 2023 г., която мнозина многократно предвиждаха, пише авторът. Сега съм по-малко уверен за това, което предстои през 2024 г., като се има предвид как неотдавнашният скок на лихвите задълбочава ерозията на финансовата, човешката и институционалната устойчивост.

Увереността ми е разклатена също от Федералния резерв, който още не е осъзнал, че неговите бъдещи насоки - както и рамката на паричната му политика и начинът, по който служителите съобщават подходящата инфлационна цел - трябва бързо да се адаптират към реалността на променената икономическа парадигма, пише Ел-Ериан.

Всъщност най-влиятелната централна банка в света все още не е прегърнала в достатъчна степен фундаменталната промяна в основната характеристика на икономиката от свят на недостатъчно търсене към такъв, в който секторът на предлагането ще е много по-малко гъвкав в продължение на няколко години. Колкото повече време отнеме на Фед да се приспособи, толкова по-голям е рискът за икономическото благосъстояние.

Миналата година беше оформена от приспособяването на пазарите към централните банки, които догонваха неблагоприятната инфлационна реалност. Тази година е на пазарите, които калкулират значителната вероятност лихвите да останат по-високи за по-дълго, добавяйки към импулса за свиване, който се заражда. В края на краищата, както правилно каза ръководител на Фед наскоро, „най-важният въпрос в този момент не е дали е необходимо допълнително увеличение на лихвените проценти тази година или не, а по-скоро колко дълго ще трябва да поддържаме лихвите на достатъчно ограничително ниво, за постигнем целите си”.

На среща в края на септември председателят на Фед Джей Пауъл заяви: „Когато моите колеги и аз публикувахме нашите прогнози за най-вероятния път за икономиката и лихвите преди няколко седмици, една от нашите цели бе да повлияем на решенията за разходи и инвестиции днес и през следващите месеци.“

Ако блокажа на Конгреса се задълбочи още повече и ако Федералният резерв продължи да се бави с промяната на ключови основи при формулирането на своята политика, икономическите изненади в САЩ няма да бъдат приятни нито за местното стопанство, нито за останалия свят, завършва Ел-Ериан.