Късите продажби на акции си остават неразбрани

Късите продажби (на взети назаем активи с надеждата да се купят впоследствие на по-ниска цена и върнат, като се прибере разликата – бел. прев.) винаги са имали проблем с имиджа. Инвестиционната стратегия често се свързва със закоравели банкери, които печелят от нещастието на другите. Холивудският филм от 2015 г. „Голямата къса продажба“, който документира милиардите, натрупани от някои трейдъри, заложили срещу жилищния пазар в САЩ в навечерието на глобалната финансова криза, доведе тази практика до по-широко осмисляне. Наред с моралните опасения, твърдят критиците, че „скъсяването“ предизвиква паника, срива цените на акциите и наказва обществеността. Властите често отговарят, като ограничават практиката - последният опит идва от Южна Корея.

През ноември Комисията за финансови услуги (FSC) в Сеул наложи забрана за къси продажби на листнати на борсата акции до юни 2024 г. Скептиците предполагат, че това е политическо усилие да се успокоят местните инвеститори на дребно - които се превърнаха в доминираща сила на фондовия пазар - и да се представят трейдърите като виновници за ниските цени преди изборите през април. FSC казва, че всъщност се опитва да изкорени по-фрапиращите форми на къси продажби. Каквито и да са причините им, аргументите, изтъкнати от противниците на късите продажби, рядко издържат. Тази търговска стратегия е фундаментална част от здравословния и прозрачен свободен пазар на акции. Забраната ѝ е не само вредна, но и неефективна, пише Financial Times в редакционен коментар.

Първо, късите продажби улесняват откриването на справедливата цена. Тъй като късите продавачи са изложени на потенциално големи загуби, ако цените не паднат, техните сделки често се основават на солиден анализ. И чрез оказване на натиск надолу върху цените, практиката помага за връщането на по-справедливата оценка на надценени акции. Възможността за арбитраж предоставя финансов мотив за задълбаване във финансите на компаниите. Джим Чанос - който наскоро реши да закрие хедж фонда си, позовавайки се на натиска върху бизнес модела на късите продажби поради възходящите пазари - направи милиони, след като откри финансови несъответствия както в Enron, така и в Wirecard, преди фалитите им.

Второ, практиката поддържа ликвидността и управлението на риска. По време на финансовата криза няколко държави, включително САЩ, въведоха забрани за къси продажби поради опасения, че това ще изостри мечите пазари. Проучване на клона на Федералния резерв в Ню Йорк установи, че забраната не е попречила на цените на акциите да спаднат, но е довела до по-ниска ликвидност и по-високи разходи за търговия. Проучване на забраните в шест европейски страни през март 2020 г. имаше подобни констатации, отбелязвайки, че по-малките фондови пазари и фирмите са пострадали най-много.

Трето, редовите инвеститори вероятно ще бъдат в по-лошо положение без къси продавачи. Доказано е, че премахването на ограниченията за „скъсяване“ намалява риска от пазарен срив, като подобрява ефективността на бизнес инвестициите и предоставя ценна информация. Всъщност практиката действа като важен контролен механизъм за пазарния оптимизъм, който има тенденция да се превръща в балон. Анализ на Службата за финансово поведение на Обединеното кралство също така сочи, че пазарните ползи от активната търговия могат да бъдат намалени, ако по-евтината индустрия за пасивно управление на фондове нарасне непропорционално.

Съществуват обаче порочни форми на тази търговия. Стратегията „short and distort” (скъсяване и изкривяване), например, включва къса продажба на акции и след това разпространение на невярна информация. Това е незаконно, но властите трябва да гарантират, че могат да идентифицират и реагират на случаите още по-бързо, особено след като социалните мрежи помагат за засилването на такива атаки. „Непокритото скъсяване“ – или продажба на акции без те да са били заети – също е правилно забранено в много юрисдикции, тъй като повишава риска от неуреждане на сделките.

Корейската FSC твърди, че забраната ѝ таргетира непокритите къси продажби. Но пазарните участници оспорват, че те са преобладаващи или дори печеливши. Така или иначе, като се има предвид основната роля на късите продажби за качеството и ефективността на финансовите пазари, забраната на Южна Корея само подкопава нейната дългогодишна амбиция да получи статут на развит пазар от водещите доставчици на индекси. На потиснати или спадащи пазари късите продавачи обикновено са изкупителната жертва. Но властите и обществеността трябва да помнят, че вината им е измамна, завършва британското издание.