Временната забрана върху късите продажби в САЩ е лоша идея

След седмици на понижаване на цените на акциите на регионалните банки в САЩ късите продажби отново попадат във фокуса с призиви за по-голям регулаторен надзор върху тази практика, пише за Financial Times Джим Оувърдал, партньор в Delta Strategy Group.

В писмо до клиенти наскоро голяма адвокатска кантора от Wall Street заяви, че Комисията по ценни книжа и борси (SEC) трябва да наложи забрана за 15 търговски сесии за късите продажби върху акции на финансови институции. Джейми Даймън, главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase, също призова регулаторите да разгледат поведението на късите продавачи.

Бях главен икономист на SEC, уточнява авторът, по време на финансовата криза от 2008 г., последния път, когато регулаторите забраниха практиката на къси продажби, стратегия, при която инвеститор взема назаем акции от дългосрочни притежатели с очакването, че те ще поевтинеят (и ще затвори позицията с печалба, купувайки ги на по-ниска цена – бел. прев.) Въз основа на моя опит вярвам, че всяка нова регулаторна намеса, забраняваща късите продажби, би била огромна грешка.

Дългогодишното мнение на SEC е, че тази практика играе важна роля за ефективността на пазара и подпомагане на инвеститорите, като допринася за откриването на равновесните цените, за ликвидността, за управлението на риска, и намалява общите разходи за търговия и набиране на капитал. Забраната от 2008 г. беше отклонение от тази гледна точка.

Бяха използван извънредни правомощия за забрана на късите продажби на 799 финансови акции (в крайна сметка над 900 книжа). Това беше част от тогавашния „шоков“ подход към кризата на министър на финансите Хенри Полсън и дойде на фона на опасенията, че късите продажби причиняват внезапни и прекомерни колебания в цените на акциите на финансовите институции. Целта на Полсън беше да промени възприятията на инвеститорите, да укрепи доверието, да стабилизира пазарите и да предотврати големи спадове на цените на финансовите акции. Забраната беше отменена три седмици след налагането ѝ.

Нейните ефекти бяха обстойно проучени от икономисти на SEC и от редица академични изследователи. Резултатите от тези изследвания обрисуват една и съща картина на политика, която очевидно не издържа нито един разумен тест за съотношението цена/полза. Забраната не успя да забави спада в цените на финансовите акции и много участници на пазара бяха ощетени без никаква компенсираща полза. Проучванията показват, че забраната в сработила поне по един начин: активността при късите продажби е намаляла значително за засегнатите акции.

Важно е, че тези изследвания разкриха, че предпоставката за забраната - че късите продажби са по-агресивни от продажбите, направени от онези, които притежават съответните акции и желаят да се разпореждат с тях - е погрешна. Те също така показаха, че късите продажби на финансови акции са по-интензивни при нарастващи пазари, а не при спадащи.

Освен това проучванията установиха, че забраната е контрапродуктивна, тъй като е довела до сериозно влошаване на качеството на пазара чрез увеличаване на волатилността на цените на акциите в рамките на деня, намаляване на пазарната ликвидност, повишаване на спредовете купува-продава и въздействията върху цените, понижаване на ефективността на ценообразуването и вдигане на разходите за търговия. Тя е довела до използване на други инструменти за получаване на синтетична къса позиция, като суапове на акции или суапове за кредитно неизпълнение. Изследванията документираха влошени процеси на арбитраж и хеджиране, причинени от забраната, която е накарала някои трейдъри да развалят позициите си, което е довело до допълнителен натиск за продажба на финансови акции.

И накрая, много борсово търгувани фондове, които зависят от къси експозиции, спряха емитирането на нови акции. Резултатът беше, че много ETF-и започнаха да се търгуват с премия спрямо нетната стойност на активите си, тъй като не бяха издадени достатъчно акции, които да отговорят на търсенето.

Убедителните доказателства, документиращи вредните ефекти от забраната от 2008 г., накараха лидерите по това време да заключат, че тя е била контрапродуктивна. Тъй като тогавашният председател на SEC, Кристофър Кокс, се готвеше да напусне комисията, той каза, че да се съгласи с нея е било най-голямата му грешка. Днешната SEC трябва да прегледа уроците от 2008 г. и да гарантира, че няма да бъде принудена да повтори грешката.