Как непокритите къси продажби промениха IPO пазара?

Запознати твърдят, че по време на проблемното първично публично предлагане (Initial Public Offering – IPO) на Uber преди няколко седмици е имало непокрити къси продажби от страна на банките, обслужващи емисията, пише Кейтлин Лонг за Forbes.

По принцип непокритите къси продажби трябва да са незаконни (продавачът не разполага с акциите, за разлика от класическите къси продажби, при които той е взел на заем ценните книжа – бел. ред.) Но в този случай всичко бе законно, като банките спечелиха, след като цената спадна с 18% в първите два дни след IPO-то.

Непокритите къси продажби при IPO от банки, които щатската Комисия за ценни книжа и борси (Securities and Exchange Commission – SEC) разреши през 2015 г., промениха IPO пазара, като измени съотношението на силите между банки, емитенти и инвеститори.

За разлика от инвеститорите банките сега се безпокоят по-малко от емисионната цена, която определят за IPO-то, защото чрез този инструмент могат да се защитят от спад в цената след първичното предлагане.

Преди банките живееха в страх да не поставят твърде видока цена по време на IPO-то, защото губят пари, ако цената след него спадне. Поемането на емисии беше високорисков бизнес – с голям потенциал за печалба, но и с риск от голяма загуба. Това обаче вече не е така.

Благодарение на SEC, която позволи непокритите къси продажби по време на IPO, банките сега могат да спечелят независимо дали IPO-то е успешно. Ако то върви добре, те печелят големи поемателски такси. Ако пък не върви, те печелят от късите продажби.

Трябва да е ясно, че печалбите на банките не са гарантирани, но шансовете се изместиха в тяхна полза. Ако се падне ези, банките печелят със сигурност, ако е тура – вероятно е пак да спечелят. При това положение умелите търговци в банките ще правят пари през повечето време. За разлика от тях инвеститорите не разполагат със защита при спад на цената след IPO-то.

IPO-тата винаги са били повече изкуство, отколкото наука – тристранни преговори между емитенти и инвеститори, при които банките рискуват свой капитал, за да приближат страните, включително и като се ангажират да стабилизират цената след IPO-то.