Европейските лидери трябва да застанат твърдо зад Съюза на капиталовите пазари

След години на недостатъчно инвестиране, ЕС признава огромните нови капиталови ресурси, необходими за постигане на декарбонизирано, високотехнологично общество, способно да осигури своята сигурност и икономически интереси. Това осъзнаване създава нов тласък за единен капиталов пазар в блока. Но лидерите на Съюза все още не отговарят на политическата амбиция, от която се нуждае Европа, пише Financial Times в редакционен коментар.

Дневният ред за „Съюз на капиталовите пазари (CMU)“ бе поставен на масата след дълговата криза в еврозоната, която разкри липсата на споделяне на финансовия риск между държавите. Повишаването привлекателността на еврото в световен мащаб чрез по-дълбоки инвестиционни пулове беше второстепенна цел.

Но бе постигнат малък напредък. Загубата на най-големия финансов център в региона (Лондон – бел. прев.) поради Brexit не помогна. Разходите на фрагментираните и плитки капиталови пазари в Европа само се увеличиха, тъй като нуждата от капитал нарасна: за преоформяне на енергийни и транспортни системи, за пренастройване на индустрията за свят с нулеви въглеродни емисии, за увеличаване на военнопромишления капацитет и за позволяване на иновативните стартиращи фирми да растат без да пресичат Атлантическия океан за финансиране.

Правителствата нито могат, нито трябва да осигурят повечето от необходимите трилиони допълнителни инвестиции, а доминираната от банки финансова система на ЕС не може да мобилизира частен, дългосрочен рисков капитал в необходимия мащаб. Частният пазарен капитал остава ограничен от смесица от национални закони, регулаторни и надзорни органи и откъм места за търговия. Резултатът е порочен: неизползвани инвестиционни възможности, неадекватни награди за спестителите и икономика, изложена на риск от изоставане в един свят на по-ожесточена конкуренция.

Политиците най-накрая схващат връзката между предизвикателствата пред производителността в Европа и нейните фрагментирани капиталови пазари. В засилване на политическите ангажименти по въпрос, който досега бе отправян предимно към технократите, еврогрупата (финансовите министри от еврозоната – бел. прев.) постигна съгласие за изявление по напредъка на CMU от националните лидери на среща на високо равнище идната седмица. Това следва подобно изявление на Европейската централна банка (ЕЦБ). Предстоящите доклади, поръчани от Марио Драги и Енрико Лета, относно конкурентоспособността на Европа и съответно нейния единен пазар, също трябва да подчертаят неотложността на CMU.

Няма мистерия за това какво е необходимо. Правилата за инвестиции и несъстоятелност трябва да бъдат унифицирани или поне хармонизирани, така че инвестирането през границите да не е по-трудно, отколкото това в рамките на една държава. Където останат множество правила, на компаниите трябва да бъде позволено да изберат европейските регулация и надзор.

Правилата за инвеститорите трябва да са опростени, както за фирмите, така и за дребните. Повече правомощия трябва да бъдат прехвърлени на органите в блока, като Esma, службата за финансовите пазари на ЕС. Правителствата трябва да възприемат трансгранична консолидация на пазарните места, финансовите доставчици и инвестиционните продукти.

Технократите от ЕС знаят това. Политиците остават в конфликт с оглед личните интереси на техни местни електорални групи. Но предварителните ангажименти на еврогрупата сочат в правилната посока, като приемат „сближаване“ на правилата и призовават за национални мерки за стимулиране на инвестициите на капиталовия пазар, като например се прекратява наказателното третиране на акциите от данъчните системи. Сега трябва да се продължи още и по-бързо по този път.

Предизвикателството е повече политическо, отколкото техническо. Отговорността за успеха на CMU е на националните лидери. Идната седмица те трябва да отидат по-далеч от простото одобрение на изявлението на еврогрупата. Призивът за повече бързина и амбиция, както и бързи последващи действия, ще поддържат натиска върху финансовите министри да предприемат по-смели стъпки.

Лидерите трябва също така да поемат отговорност за проекта, който се нуждае от толкова много политически ангажимент, колкото и създаването на единния пазар през 80-те години. Само лидерите могат убедително да кажат на гражданите, че тяхната сигурност и просперитет зависят от това европейците навсякъде да влагат спестяванията си в полза на компании от целия континент. На колебливостта трябва да се сложи край, завършва британското издание.