Обърнатата пирамида на инвестициите се нуждае от укрепване

В началото на кариерата ми в инвестиционния мениджмънт ме учиха да конструирам дългосрочните инвестиционни портфейли с формата на пирамиди, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy. Стабилна основа от дългосрочни и структурни позиции с много малък опортюнистичен и тактически връх. С други думи, изграждане на трайна структура, която да устои най-добре на пазарната волатилност и да навигира през икономически и геополитически сътресения.

Днес тази някога успокояваща конструкция изглежда постепенно се е обърнала: една свита дългосрочна и структурна база сега трябва да поддържа голям опортюнистичен и тактически връх. Тя е такава, която, доказвайки се като изключително издръжлива, сега предизвиква дебат между тези, които се притесняват от балони, и онези, които се чувстват уверени, че се задават структурни подкрепления.

Дългосрочните инвестиции се разгръщат с течение на времето, движени от узряването на основните двигатели на възвращаемостта, които осигуряват по-голямо възприемане от страна на инвеститорите. Това е вид процес, който сега се демонстрира от фокусирания върху изкуствения интелект производител на чипове Nvidia, който се превърна в любимец на пазара. Основният двигател там е потенциалът за широкомащабно приложение на иновация, в която компанията има доминираща роля в момента. Ускорителят за цената на акциите ѝ е промяната в акционерната база от няколко изключително квалифицирани инвеститори към по-широки покупки от инвеститорската публика.

Структурните инвестиции използват предимството на инвеститора във вид на „търпелив“ капитал, който може да издържи на волатилност или неправилно структурно ценообразуване поради изкуствено сегментиране на пазарите. Комбинирани с дългосрочните инвестиции, те осигуряват постоянен двигател, който може да генерира атрактивна възвръщаемост с течение на времето.

В един перфектен дългосрочен и структурен свят на инвестиране такова благоприятно представяне е придружено от относително ниска волатилност. То може да бъде възнаграждаващата версия на това да гледате как боята изсъхва. Поради това има възможност за инвеститорите удобно да заемат по-волатилни краткосрочни позиции, както и да реагират по-бързо на опортюнистични такива.

Дългосрочните инвеститори бяха подпомогнати в периода от 1980-те до 2000-те години от три основни развития. Първо, съгласие, че вътрешното икономическо благополучие се постига най-добре чрез пазарно базирани подходи, които наблягат на либерализацията, дерегулацията и фискалната отговорност - така нареченият „Вашингтонски консенсус“. Второ, ангажимент за бърза глобализация, който е насочен към все по-тясната трансгранична интеграция на търговията и инвестициите. Трето, съзряване на финансовите пазари, включително разпространението на деривати, по-ниски бариери за навлизане и институционализирането на развиващите се пазари като клас активи.

Първите две динамики вече се обърнаха. Промяната започна след глобалната финансова криза от 2008 г. и се ускори значително след 2017 г. Пазарните подходи, наблягащи на либерализацията, дерегулацията и фискалната отговорност, отстъпиха място на завръщането на индустриалната политика, по-тежката правителствена намеса и устойчивите нива на фискален дефицит и дългово бреме, които някога се смятаха за много малко вероятни. Епохата на глобализацията отстъпи място на фрагментацията, тъй като комбинацията от геополитически напрежения (особено между Китай и САЩ) и реакцията на влошаващите се вътрешни неравенства подхраниха използването на търговията като оръжие и подкопаха глобалната координация на политиките.

Обхватът на структурните инвестиции също се стесни, тъй като разделителните линии между инвеститорите се размиха. Това е най-видимо в множеството нови инструменти, които осигуряват високоликвиден достъп до присъщо неликвидни инвестиции. Разширяването на тактическите и опортюнистични инвестиции придружава това свиване на дългосрочните и структурните такива. Инерцията вече е добре призната като фактор, който позволява на инвеститорите да яхат печеливши вълни на възвръщаемост, които ще изчезнат в даден момент, но още не. Такова по-краткосрочно позициониране не е свързано само с възможности отдолу нагоре. То може да бъде движено и от фактори отгоре надолу, както беше демонстрирано през последните шест месеца от скока на борсовите индекси в САЩ до рекордни върхове. Продължаващата изключителност на икономиката на САЩ – включително изненадващо високите темпове на растеж, докато Германия, Япония и Обединеното кралство са в застой – и гълъбовите сигнали (за лихвени понижения – бел. прев.) от Федералния резерв имаха важен принос. Те позволиха на пазарите да се отърсят от куп притеснения, било то политически, или геополитически.

За разлика от египетските пирамиди, тази реципрочна конструкция с тясна основа и широк връх е нестабилна. Тя изисква подсилване чрез по-добри вътрешни основи, по-малко проблематичен международен ред и материализиране на перспективите, очертавани от технологиите, науките за живота и устойчивата енергия. Това със сигурност е възможност, която вече е калкулирана в цените, но далеч не е гарантирана, завършва Ел-Ериан.