Европейските акции са твърде евтини, за да бъдат игнорирани

Докато икономиката на САЩ показа изключителна устойчивост миналата година, Европа имаше по-трудни времена със стагнация на растежа в най-добрия случай. Но бих казалa, че очакванията за Европа сега са твърде ниски, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия Изток и Африка на JPMorgan Asset Management.

Тази слаба позиция произтича до голяма степен от ефектите от инвазията на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза. Загубвайки основния си доставчик на природен газ, Европа беше изправена пред колосален шок. Високите битови сметки удариха домакинствата, просмуквайки се в цените на други стоки и услуги, тъй като бизнесът пренасяше по-високите разходи към потребителите.

Макар че цените на енергията се покачиха в световен мащаб през 2022 г., кризата с разходите за живот беше много по-болезнена и продължителна в Европа. Потребителското доверие последва спада в покупателната способност на домакинствата и така, въпреки че домакинствата в САЩ и Европа натрупаха значителни спестявания, свързани с пандемията, европейците решиха да не ги харчат. За разлика от тях потребителите в САЩ накараха тези спестявания да работят, компенсирайки пропуснатите преживявания и ваканции по време на пандемията.

Фискалната политика беше друг източник на различия между двата региона. От другата страна на Атлантическия океан Американският спасителен план, Законът за чиповете и Законът за намаляване на инфлацията изиграха значителна роля за стимулиране на растежа. Всъщност е важно да не пренебрегваме факта, че неотдавнашната устойчивост на растежа, която наблюдаваме в САЩ, се дължи поне отчасти на държавните разходи, като бюджетният дефицит достигна 6% от брутния вътрешен продукт.

Европа също трябваше да има значим стимул под формата на фонда за възстановяване в размер на 750 млрд. евро. Но имаше закъснения при отпускането на парите и само една трета от безвъзмездните средства бяха изразходвани.

Другият лост - паричната политика - вероятно също е нанесъл повече щети, отколкото в САЩ. Потребителите и предприятията в Европа са по-зависими от краткосрочното финансиране от търговските банки, отколкото в САЩ, където се разчита повече на дългосрочните лихвени проценти и капиталовите пазари за финансиране. По-малко от 30% от финансирането на бизнеса в еврозоната идва от капиталовите пазари, в сравнение със 70% в САЩ.

Застоят в глобалната промишленост усложни тези вътрешноевропейски проблеми. Много е просто, домакинствата натрупаха твърде много „неща“ през пандемията и насочиха вниманието си към разходите за услуги веднага щом блокадите свършиха. Поради това европейските икономики с голяма промишленост, като Германия, пострадаха особено силно.

Докато гледаме напред, много от предишните насрещни ветрове за европейския растеж бързо се превръщат в попътни. Европа свърши изключителна работа, за да пренасочи своите енергийни доставки от руски тръбопроводен газ към втечнен (LNG). С помощта на сравнително меката зима цените на газа паднаха бързо, което понижи общата инфлация. През летните месеци европейските домакинства може дори да изпитат положителен шок при издръжката на живота.

Тъй като пазарът на труда все още е затегнат, домакинствата започват да виждат реално увеличение на заплатите. Възстановяването на потребителските разходи може да бъде по-ясно изразено, ако домакинствата станат достатъчно уверени, за да харчат спестяванията си от пандемията. ЕЦБ вероятно ще насърчи това възстановяване, като намаляването на лихвените проценти и фискалната политика работят в една и съща посока, тъй като фондът за възстановяване се изразходва все повече в еврозоната. Изборите в САЩ обаче могат да предизвикат дискусия за ограничаване на разходите за справяне с набъбващия дълг.

Може би единственото липсващо парче от пъзела е силното възстановяване на китайското търсене, като се има предвид експортната експозиция на Европа. Но вътрешното възстановяване на Стария континент би трябвало да е достатъчно, за да предизвика значителен скок в растежа.

Икономическите данни на Европа вече започват да изненадват положително, но пазарите усвояват бавно новините. Предвижда се корпоративните печалби в Европа да нараснат с 4% тази година, а съотношението цена/очаквана печалба (P/E) на индекса MSCI Europe е само 14,7 пъти. Това е на фона на прогнози за ръст от 10% на печалбите в САЩ и P/E от 20,8 пъти.

Трябва да се вземе предвид също ролята на технологиите и настоящата еуфория, свързана с изкуствения интелект. Звездното представяне на шепа технологични гиганти помогна на американския индекс S&P да надмине европейските не само през изминалата година, но и през последното десетилетие. Бих казала, че опасенията относно концентрацията на американския пазар и несигурността относно това дали AI ще оправдае шума около себе си са ключови причини за инвеститорите да обмислят прехвърляне на част от капиталите си от американските към европейските акции.

Инвеститорите трябва да се възползват от ниските пазарни оценки преди европейското възстановяване да набере скорост. Палачинката е може би на път да се обърне, завършва Уорд.