Паричното предлагане в еврозоната се свива за пръв път от 13 години

Паричното предлагане в еврозоната се е свило за пръв път от 2010 г. насам, след като кредитирането в частния сектор е изпаднало в застой, а депозитите намаляват. Вследствие икономистите предупреждават, че финансовият натиск ще се влоши допълнително занапред, пише Financial Times.

Паричното предлагане е една от основните метрики, следени от Европейската централна банка, за да следи въздействието на затягането на паричната политика. Докато кредитирането пресъхва и краткосрочните депозити се свиват, очаква се икономическата активност да се забави, а инфлационният натиск да се охлади.

Последните данни ще подхранят дебата в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за това дали трябва да се наложи пауза в увеличаването на лихвите за пръв път от юли 2022 г. насам на следващата среща на 14 септември.

По-гълъбово настроените членове на съвета казват, че инфлацията вече се забавя и още увеличения носят риск да се предизвика ненужна болезнена рецесия. Ястребите обаче твърдят, че инфлацията от 5,3% през юли все още е много над целта на ЕЦБ от 2%. Икономистите казват, че решението е „хвърляне на монета“, което може да зависи от това с колко се е забавила инфлацията през август, когато данните бъдат публикувани в четвъртък.

Мярката на ЕЦБ за всички пари в системата на еврозоната – показателят М3, който включва депозити, заеми, пари в обращение и различни финансови инструменти – се е понижила с 0,4% през годината до края на юли спрямо ръст от 0,6% през юни, заяви ЕЦБ в понеделник.

Според икономисти данните показват, че безпрецедентното увеличение на основната депозитна лихва от ЕЦБ от -0,5% до 3,75% през последната година, както и свиването на баланса, работят по план, подкрепяйки аргументите в полза на пауза.

„От гледна точка на активите в балансите на банките... нещата не изглеждат лоши, след като кредитният растеж се срина за корпорациите и особено за домакинствата“, написа Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите проучвания в Pictet Wealth Management, в социалната мрежа Х, преди Twitter. Той казва, че това е „характеристика, а не грешка в паричната политика“ и означава, че „ЕЦБ наистина може да спре повишенията скоро“.

Основната причина за първия спад в паричното предлагане на блока от 13 години е забавяне на годишния ръст на кредитирането на частния сектор до 1,6% през юли – най-бавния темп от 2016 г. Кредитирането на правителства се е свило с 2,7% - най-големият спад от 2007 г.

„Годишният растеж в банковото кредитиране продължава да намалява бързо“, коментира Берт Колайн, икономист в нидерландската банка ING. “Това се дължи на силни спадове в кредитирането на бизнес сектора и стабилната низходяща тенденция при заемите за домакинствата, които са основно ипотечни“.

Бизнесът и домакинствата изтеглят пари от овърнайт депозити с рекорден темп и те намаляват с 10,5% през годината до юли. Това до голяма степен отразява изместване към депозити с фиксиран срок и по-висока доходност, която са скочили с 85% през същия период.

Депозитите като цяло, включително тези, държавни от държавни органи и финансови институции, както и от домакинства и компании, са намалели с рекорден темп от 1,6% през годината до юли.

„Тъй като икономическата активност вече е в застой в момента, паричната политика ще допринесе за по-слаба икономическа среда през предстоящите тримесечия“, коментира Колайн.

Икономиката на еврозоната се разрасна с 0,3% през трите месеца до края на юни спрямо предишното тримесечие, свивайки се или стагнирайки през предишните две тримесечия. Мрачните бизнес проучвания обаче показват за вероятен спад през трите месеца до края на септември.