Шведската централна банка има нужда от над 7 млрд. долара за покриване на загуби

Шведската централна банка ще има нужда от над 7 млрд. долара, за да покрие загубите, произтичащи от програмите ѝ за количествено облекчаване, каза управителят на Riksbank пред законодателите във вторник.

Банката се нуждае от капиталова инжекция от почти 80 млрд. шведски крони (7,3 млрд. долара) само за да възстанови собствения си капитал до основно ниво, показват предварителните резултати от анализ на финансовото ѝ състояние, каза Ерик Тедийн пред парламентарната комисия по финанси, според изявление.

Длъжностните лица възнамеряват да внесат петиция в парламента през март 2024 г. въз основа на капитала и отчетените резултати на Riksbank за 2023 г., включваща както искане за допълнителен капитал, така и „възможност за допълнителни печалби“, съобщава Bloomberg.

Съобщението за рекапитализация на Riksbank излиза в момент, когато централните банки по света отчитат загуба на стойността за активите, натрупани по време на периода на ниска инфлация. Развитието доведе до самоанализ сред централните банкери, докато цената на големите покупки на активи, които имаха ограничен успех в стимулирането на увеличенията на цените, става ясна.

В еврозоната загубите, предизвикани от количественото облекчаване, се усещат най-вече в германската Бундесбанк. Въпреки това официални лица в еврозоната се противопоставят на необходимостта от парични инжекции, като подчертават, че подобни дефицити вероятно са временни.

Изследване, публикувано от Международния валутен фонд през юли, предполага, че такива краткосрочни загуби не трябва да налагат капиталови инжекции от правителствата. Агустин Карстенс, ръководител на Банката за международни разплащания, настоя по-рано тази година, че централните банки „могат и са работили ефективно“ дори с отрицателен собствен капитал.

Riksbank започна да купува държавни облигации през 2015 г., за да подхрани инфлацията, и добави други класове активи към своите покупки, за да подкрепи икономиката по време на пандемията. В най-пиковия момент в началото на 2022 г. банката държеше облигации и съкровищни бонове с номинална стойност от близо 1000 млрд. крони (91 млрд. долара). Банката спря покупките в края на 2022 г. и започна да продава държавни облигации през април.

Riksbank отчете загуба от 81 млрд. крони през финансовата 2022 г., тласкайки собствения си капитал до отрицателни 18 млрд. крони. Това е далеч под целевото ниво от 60 млрд. крони, както и под прага от 20 млрд. крони, под който централната банка трябва да поиска от парламента рекапитализация.

„Отрицателният собствен капитал не засяга способността на Riksbank да провежда парична политика в краткосрочен план“, казва Тедийн в изявлението. „Но за да се запази доверието в независима парична политика в дългосрочен план, е необходимо Riksbank да е финансово независима, тоест да има достатъчно собствен капитал и приходи, за да покрие разходите си“, посочи той.

Загубите подхраниха и вътрешен дебат относно политиките на Riksbank по време на период на ниска инфлация, в който тя задържа своя референтен лихвен процент под нулата в продължение на пет години и купи държавни облигации, за да стимулира повишаването на цените. Някои критици обвиняват прекалено разхлабената парична политика за спада на стойността на кроната, което доведе до спад на валутата до рекордно ниски нива тази година, докато други казват, че може би е било по-добър вариант за Riksbank да намали още повече лихвите на отрицателна територия, вместо да купува облигации.