fallback

Рентабилността е следващата жертва пред олтара на инфлацията

Централните банки няма да понижат лихвите, преди да видят свиване на маржовете на бизнеса

07:35 | 03.04.24 г.

Управителите на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) Джером Пауъл и Кристин Лагард са в люта битка с Марк Зукърбърг и Бернар Арно. Преди двете централни банки да намалят лихвите, те ще искат да се уверят, че шефовете на Meta Platforms, LVMH и други компании ще се въздържат да увеличават заплатите на служителите, което би рискувало да предизвика отново по-широк скок в цените.

За да се случи това обаче, рентабилността вероятно ще пострада, пише Ройтерс.

През последните две години един въпрос се спотайва в коридорите на властта на големите икономически сили: дали корпоративната алчност е напълно изявена, или бизнес условията са постигнали някакво здравословно равновесие след рязкото покачване на разходите за живот, ипотеките, производствените разходи и заплатите? Същността на загадката е свързана с това как корпоративните печалби набъбнаха след епохалната пандемия и на фона на война на прага на Европа.

През 2021 и 2022 г. група от повече от 700 големи компании генерира неочаквана обща печалба от най-малко 1 трлн. долара, определена като 10% повече от съответните средни стойности през предходните четири години, посочват организациите Oxfam и ActionAid.

Тъй като цените на енергоносителите и храните скочиха, а при лекарствата имаше голямо търсене, не е изненадващо, че много компании отчетоха рекордни печалби. Exxon Mobil например реализира най-високата нетна печалба за който и да било западен производител на петрол. Финансовият резултат на дружеството за 2022 г. възлезе на 56 млрд. долара. PepsiCo отчете четири последователни години на рекордна оперативна печалба, а производителят на лекарства Merck & Co почти удвои печалбата преди данъци между 2018 и 2022 г.

Тези компании не са единствените облагодетелствани в свят, преобърнат от болести и въоръжени конфликти. Нарастващите корпоративни печалби представляват почти половината от скока на инфлацията в еврозоната от началото на 2022 г., установява Международният валутен фонд (МВФ). Разходите за труд са допринесли с 25% за ръста на цените през периода, когато инфлацията в блока достигна впечатляващите 10,6%.

САЩ преживяха подобна тенденция. Корпоративната печалба като дял от брутния вътрешен доход достигна най-високото ниво от 1966 г. както през 2021 г., така и през 2022 г., точно когато инфлацията скочи до връх от 9,1%.

Разгъването на корпоративните мускули, докато милиони хора умираха от Covid-19 и се затрудняваха да си плащат сметките, предизвика неизбежна реакция. Политици като американския сенатор Боб Кейси, демократ от Пенсилвания, обвиниха корпорациите, че печалбите им са „неприлични“. Политиците лобираха за извънредни данъци, а гръцкото правителство директно се опита да защити потребителите, като ограничи маржовете на печалбата на търговците на дребно за основни продукти.

Централните банки сега навлизат в тези политически натоварени води. Въпреки че растежът на цените намалява както поради естествените икономически сили, така и поради рязкото повишаване на лихвените проценти, растежът на заплатите се задържа след дългия период на стагнация. Например средните почасови доходи в САЩ през февруари се увеличават с 4,3% спрямо година по-рано, доста над темпа, съответстващ на целта на Фед от 2% инфлация.

Лагард, Пауъл и управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли предупреждават, че по-високите заплати могат да доведат до нежелан ръст на инфлацията, освен ако компаниите и техните акционери не поемат част от тежестта.

Посланието е ясно: преди да намалят лихвите, централните банкери искат да видят по-ниска корпоративна рентабилност. Главните изпълнителни директори изглежда обръщат внимание на тези призиви. В еврозоната делът на брутната добавена стойност – мярка за икономическото производство – на нефинансовите компании се понижава с близо 2 процентни пункта - до 40,2%, през третото тримесечие на 2023 г. спрямо нивото от средата на 2021 г.

Основната причина за това намаление е, че печалбите в еврозоната се забавят. Забавянето дърпа цените надолу и много компании усещат дезинфлационните ветрове. Unilever например генерира оперативен марж от 18,5% през 2020 г. До миналата година той спадна до 17%. Петролният гигант Shell отчете оперативен марж отскочи от 10% през 2021 г., който скочи до 16% през 2022 г., преди да се понижи обратно до около 12% през миналата година.

Същевременно общият оперативен марж на компаниите от S&P 500 е около 13% през 2023 г., което е близо до пика през 2021 г. и с 2 процентни пункта повече отпреди пандемията, според Лиса Шалет, главен инвестиционен директор управление на богатството в Morgan Stanley. Силният икономически растеж и упоритата инфлация, която се задържа над целта на Фед от 2%, стабилната корпоративна рентабилност може да принуди Федералната комисия за отворения пазар да изчака, преди да намали референтните разходи по заемите.

Ако погледнем по-отблизо обаче, картината е малко по-различна. С изключение на „Великолепната седморка“, която включва Alphabet, Amazon.com, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla, маржът на останалите компании от по-широкия американски индекс достига 11,6%, около 1 процентен пункт под най-високата му стойност за всички времена. Това е по-утешително изчисление за Пауъл, отколкото за инвеститорите в акции, които очакват рекорден период, основан на приблизително 25% увеличение на печалбите до 2025 г., според анализатори.

Големите технологични компании могат да са в състояние сами да стимулират растежа на приходите и маржовете, особено ако пробивите в областта на изкуствения интелект оправдаят рекламата. За Meta, собственика на Facebook, например анализаторите очакват печалбата на акция да нарасне с 34% тази година и оперативният марж да скочи до 51% от 43% миналата година, показват данни, събрани от LSEG.

Някои европейски компании също могат да се сравняват с технологичните гиганти от САЩ. LVMH, чийто луксозен шкаф е зареден с всичко – от дрехи висша мода до класен алкохол, се очаква да увеличи оперативния си марж до 28% през 2025 г. от 26% през 2023 г. Като цяло обаче се очаква оперативният марж за компаниите в индекса STOXX 600 да се свие до 8,5% в края на 2024 г. от около 9,8% сега, смятат анализаторите на Bank of America.

Ако това е посоката, трудно е да се види как акциите ще продължат да поддържат рекордното рали.

Независимо дали Пауъл, Лагард и Бейли са готови да го кажат изрично, те биха искали да видят свиване на рентабилността и вероятно ще поддържат лихвените проценти по-високи, докато не видят пропукване на корпоративните маржове на печалба.

„Не се борете с Фед“ – това предупреди през 1970 г. известният инвеститор Марти Цвайг, за да обясни връзката между политиката на централната банка и движението на цените на акциите. Същият принцип важи и за днешните изпълнителни директори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:35 | 03.04.24 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още