Импулсът на ЕЦБ за намаляване на лихвите през октомври изглежда неудържим

Намаляването на лихвените проценти на заседанието на Европейската централна банка на 17 октомври, което представителите ѝ смятаха за малко вероятно само преди три седмици, сега изглежда почти сигурно, пише Bloomberg.

Разочароващите данни за икономиката на еврозоната, първото забавяне на инфлацията под 2% от повече от три години и увереността, която дава преминаването на Федералния резерв на САЩ към облекчаване на паричната политика, приближиха централните банкери на Стария континент до точката, в която намаляването с четвърт пункт изглежда не се нуждае от повече дискусии.

Инвеститорите вече виждат 90% вероятност това да се случи. Икономистите, които преди това бяха единодушни в прогнозите си за намаление само през декември, масово промениха възгледите си.

Инфлацията е под 2% в повече от половината държави от еврозоната. Изображение: Bloomberg

„Ще обсъдим и решим, когато се срещнем следващия път, а дотогава ще получим повече информация, но последните данни ясно сочат в посока на намаление“, заяви пред Bloomberg в Рига гуверньорът на Латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс. „Рисковете за икономиката станаха по-изразени, а опасенията от все още трайната вътрешна инфлация, особено в сферата на услугите, и твърде слабия растеж са все по-балансирани“, изтъкна той.

Обратът е забележителен, като се има предвид как досега централните банкери търсеха далеч по-сложен набор от доказателства, за да обосноват двете съкращения, които извършиха от юни насам, в унисон с това, което настояват, че е подход, зависещ от данните. Те също така предпочетоха да се придържат към тримесечен темп на облекчаване, който да съответства на графика им за текущите икономически прогнози.

За разлика от заседанието си през септември, когато бяха налични два доклада за инфлацията и данни за брутния вътрешен продукт, този път Управителният съвет ще действа само въз основа на един доклад за потребителските цени, набор от индекси на настроенията и каквито и откъслечни данни за заплатите може да събере до 17 октомври.

Дори и така - и дори преди данните да покажат инфлация от едва 1,8% в еврозоната през миналия месец, което е забележимо по-ниско от целевото ниво от 2% - президентът на ЕЦБ Кристин Лагард беше готова да признае, че е готова за още една стъпка на облекчаване.

„Последните събития укрепват увереността ни, че инфлацията своевременно ще се върне към целта“, заяви тя пред депутатите от Европейския парламент в понеделник. „Ще вземем това предвид на следващото ни заседание по паричната политика“, посочи тя.

На 12 септември централните банкери смятаха, че намаляването на лихвения процент този месец е по-скоро вариант за непредвидени обстоятелства, отколкото нещо, което е вероятно да се осъществи. По-малката от обичайното разлика от само пет седмици между решенията даваше още една причина да се изчака.

Но стана ясно, че икономиката на валутния съюз изпитва сериозни затруднения да расте. Миналата седмица бизнес проучванията на S&P Global показаха много по-слаби от очакваните резултати, което подхрани залозите за предстоящо намаляване на разходите по заемите.

„Буквално всеки водещ показател за инфлацията е намалял след последното заседание на ЕЦБ“, написаха в понеделник икономистите на Morgan Stanley, ръководени от Йенс Айзеншмид. „А икономиката на еврозоната изглежда значително по-слаба. В тази среда оценката на риска за още едно намаление изглежда ясна“, добавиха те.

Междувременно това как централните банкери ще се обединят около перспективата за намаляване на лихвите е една от въпросителните пред предстоящото решение.

В реч в сряда Изабел Шнабел - смятана за водещия „ястреб“ в Изпълнителния съвет на ЕЦБ - призна мрачното състояние на икономиката на еврозоната и предупреди, че повече „не могат да пренебрегват предизвикателствата пред растежа“.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос повтори това мнение, като заяви, че „Европа се намира в ситуация на нисък растеж и рисковете са в посока надолу“. Все пак той подчерта, че данните за инфлацията през септември са „доста добри“ и са „положителна изненада“.

Други „ястреби“, сред които президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, Клаас Кнот от Нидерландия, австриецът Роберт Холцман и белгиецът Пиер Вунш, през последните дни до голяма степен запазиха мълчание. Макар че това може да е тих знак за одобрение, тяхното съгласие не може да се приема за даденост.

Бостян Васле от Словения също говори в сряда, но отказа да се произнесе по въпроса дали може да се стигне до намаляване на разходите по заемите през октомври, докато Марио Сентену от Португалия подкрепи по-нататъшното облекчаване и заяви, че „скоростта е от съществено значение“.

Това, което всички централни банкери знаят, е, че движението към намаляване на лихвите изглежда все по-трудно за спиране. Нещо повече - всеки аргумент, който те биха могли да изтъкнат срещу понижението на разходите по заемите, би трябвало да се противопостави на тежестта на доказателствата, последователно предлагани от икономическите доклади за еврозоната през последните 10 дни.

„Получихме допълнително потвърждение от последните статистически данни, че инфлацията се забавя“, заяви във вторник гуверньорът на Финландската централна банка Оли Рен. „Това означава, поне в моите очи, че се появиха повече основания за понижаване на лихвените проценти на заседанието ни през октомври. Неотдавнашното отслабване на перспективите за растеж в еврозоната накланя везните в същата посока“, смята той.