Държавата поиска още 200 млн. лева дълг

На 19 септември Българската народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца (3834 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 400 16 219 от 27 януари 2016 г. с падеж 27 юли 2026 година.

Номиналната стойност на предложените книжа е 200 млн. лева при годишен лихвен процент от 2,25%, съобщи централната банка.

Първичните дилъри могат да участват в аукциона със състезателни поръчки както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти. Те могат да участват и с несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници, включително и такива, установени в друга държава членка или в трета страна.

Съотношението на ДЦК, предлагани със състезателни и несъстезателни поръчки, е 50 на сто към 50 на сто от общото предложено количество.

Участниците в аукциона трябва да имат предвид и това, че Министерството на финансите ще предлага за продажба допълнителни количества от емисия BG 20 400 16 219 от 27 януари 2016 г. на аукционен принцип.

Финансовото ведомство си запазва правото да отхвърля всички, респективно да одобрява определени поръчки, както и да одобрява количество, различно от предварително обявеното, напомнят от БНБ.

Investor.bg припомня, че за тази година държавата ще търси на пазарите общо 7,3 млрд. лева – 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг. Средствата са за финансиране на бюджетния дефицит.

В периода 2022-2024 г., въз основа на допусканията и прогнозното дългово финансиране, размерът на държавния дълг в абсолютни стойности и съотношението му спрямо прогнозния БВП ще продължи да нараства от 24,8% в края на 2022 г. (35,5 млрд. лв.) до 29,3% през 2024 г. (47,1 млрд. лв.).

Към края на август Министерството на финансите очаква бюджетен излишък от 1,65 млрд. лв., което се равнява на 1,1% от прогнозния БВП. Формирането на текущо превишение на приходите над разходите към август е традиционно за последните пет години и се дължи основно на изместване на голяма част от плащанията по планираните разходи за годината в последното тримесечие, което води до по-нисък размер на извършените до момента разходи.

В края на август служебният министър на финансите Росица Велкова намекна за промяна в данъчната политика в следващите години. По време на брифинг тя представи тригодишната бюджетна прогноза, която обаче е разработена служебно - без участието на другите министерства и агенции.

"Въпреки добрия ръст, който се постигна през първото и второто тримесечие на 2022 година, очакваме забавяне на растежа през третото и най-вече през четвъртото тримесечие във връзка с последиците от войната в Украйна, проблемите с газа и т.н.", коментира Велкова.

Тя съобщи, че на базата само на одобрените от Народното събрание политики и премахнати еднократни разходи за тази година (например субсидията за горивата), без увеличаване на минималната работна заплата, запазване на данъчни ставки и т.н., дефицитът през 2023 година ще достигне 11,4 млрд. лева, или 6,8% от БВП. При този размер на дефицита дълговото финансиране би възлизало на 15 млрд. лева всяка година за тригодишния период.