Окончателно: Отпадна забраната за финансиране на нови болници през 2024 г.

Отпаднаха и двата спорни текста в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г., след като парламентът прие на второ четене бюджета на фонда за 2024 година без дебати.

При окончателното гласуване на бюджета депутатите решиха, че няма да има забрана за финансиране на нови лечебни заведения и нови дейности през 2024 г. и така здравният фонд ще продължи да финансира всяка нова болница, тъй като няма право да отказва финансиране на нови дейности и болници.

Без мораториум за финансиране на нови болници и нови дейности

Мораториумът за финансиране на нови болници и нови дейности се превърна в най-спорния момент в бюджета за догодина. Поправката беше одобрена на първо четене в Народното събрание, а преди това мина и на второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Преди това беше отхвърлена в здравната парламентарна комисия.

Предложението на ПП-ДБ предвиждаше мораториум по отношение на сключването на договори с лечебни заведения, получили за пръв път разрешение за дейност след 31 декември 2023 г., както и за такива, получили разрешение за нови дейности след тази дата. Те няма да могат да сключват договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности през 2024 г.

От ГЕРБ до последно настояваха мораториумът да отпадне изцяло и въпреки опитите забраната да бъде записана в бюджета, макар и редактирана, от партията на Борисов наложиха своето предложение. На практика бяха пресечени опитите да се сложи край на раздутия болничен пазар и бюджет за болнична помощ, които ще продължават да се разрастват. 

Обществените поръчки няма да се прехвърлят от МЗ към НЗОК

Парламентът отхвърли и другото предложение, което стана повод за напрежение - Здравната каса, а не здравното министерство, да провежда централизирани търгове за онколекарства до сключване на рамкови споразумения. Беше отхвърлено и от 1 март 2024 г. Министерският съвет да определи управителя на НЗОК за Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ за лекарствените продукти.

Мотивите на ПП-ДБ, които поискаха промяната, беше, че е редно този, който плаща, а именно НЗОК, да провежда търговете. В последните години здравното министерство не успява да проведе успешни търгове за постигане на единни цени, тъй като постоянно са блокирани от жалби. Това позволява болниците да плащат на различни цени за едни и същи лекарства, а разликите в заплатеното се разминават драстично. Анализ на НЗОК сочи, че загубите годишно за публичния фонд са около 100 млн. лева, които изтичат при определени търговци.

От ГЕРБ обаче отново настояха да отпадне текстът, който залага прехвърляне от здравното министерство към НЗОК на отговорността за централизирано възлагане на обществени поръчки.

Останалите промени в бюджета за здраве са по-скоро козметични.

Народните представители увеличиха средствата за дентални дейности, като се предвиди допълнително финансиране и за зъбни протези. Здравната каса ще разполага и с повече пари за помощни средства за хората с увреждания и за аптеките в отдалечените райони.

Бюджетът на НЗОК по приходи и трансфери е общо над 8,16 млрд. лева, или с над 1,1 млрд. лв. повече спрямо 2023 година.

Половината от бюджета на фонда отива именно за болнична помощ – 3,5 млрд. лв.