Външният дълг на България се е увеличил с близо 2% през декември

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на декември 2023 г. се увеличава с 1,9% (820,2 млн. евро) за година и достига 45,069 млрд. евро. Така той представлява 47,9% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през декември 2022 г. той възлезе на 44,248 млрд. евро, което беше 51,6% от БВП.

Източник: БНБ и МФ

В края на миналата година краткосрочните задължения възлизат на 7,971 млрд. евро и се понижават с 879,3 млн. евро (9,9%) на годишна база.

По данни на централната банка дългосрочните задължения в края на 2023 г. са за 37,097 млрд. евро, като за една година се повишават с 1,699 млрд. евро (4,8%).

Към края на декември 27,914 млрд. евро (61,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 81,2% от брутните външни задължения, при 80,5% година по-рано.

Източник: БНБ и МФ

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на миналата година е 10,888 млрд. евро и нараства за една година с 2,011 млрд. евро (22,7%).

Външните задължения на централната банка са 2,068 млрд. евро и намаляват с 15 млн. евро (0,7%) в сравнение с година по-рано.

В БНБ изчисляват, че външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6,951 млрд. евро и растат с 404,7 млн. евро (6,2%) на годишна база.

Задълженията на бизнеса и домакинствата са за 11,582 млрд. евро и намаляват с 1,223 млрд. евро (9,6%) в сравнение с година по-рано.

Източник: БНБ и МФ

Вътрешнофирменото кредитиране в края на миналата година е в размер на 13,578 млрд. евро, което е с 357,7 млн. евро (2,6%) по-малко спрямо края на декември 2022 г., когато беше 13,936 млрд. евро. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,1% към края на декември 2023 г., при 31,5% година по-рано.