ЕЦБ: Публичните финанси на страните от еврозоната носят значителен риск

Страните от еврозоната трябва да започнат да намаляват дълга си незабавно, застрашени от огромни дългосрочни рискове от застаряващо население, разходи за отбрана и климатични промени. За това предупреди Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Bloomberg.

„Тези развития биха били предизвикателство само по себе си, а страните ще трябва да се изправят пред тях едновременно“, се посочва в публикация от институцията. „Трябва да бъдат взети мерки днес – особено в страните с висока задлъжнялост“, които се борят с високи лихвени проценти, се казва още в съобщението.

Според ЕЦБ бюджетните усилия, които се изискват в отговор на тези специфични предизвикателства, може да достигнат поне 5% от брутния вътрешен продукт (БВП). „Необходимите фискални корекции са големи по историческите стандарти, но не и без прецедент“, посочват още от регулатора.

Предупреждението се случва на фона на притесненията за устойчивостта на публичните финанси в 20-членния блок. В сряда Европейската комисия отправи предупреждение към Франция, Италия и няколко други държави от блока заради публичните им финанси.

„Предизвикателствата пред фискалната устойчивост са малко във всички страни членки на ЕС в краткосрочен план, но са завишени в средносрочен и дългосрочен план в няколко държави заради очакваните високи и/или нарастващи съотношения на дълга в някои страни членки“, посочиха от ЕК.

От ЕЦБ заявиха, че в допълнение към съществуващите бюджетни проблеми, които често се отразяват в завишените съотношения на дълга към БВП, има и други предизвикателства, които „ще доведат до значителна фискална тежест през идните десетилетия“, включително и дигитализацията.

Правителствата ще трябва „незабавно и трайно“ да увеличат основните си баланси с 2% от БВП средно, за да постигнат съотношение дълг/БВП от 60% до 2070 г. спрямо днешните равнища на дълга, съветват от ЕЦБ.

В същото време застаряването на населението, разходите за отбрана и климатичните промени могат да увеличат средния дефицит с около още 3% от БВП. Дигитализацията е изключена от изчисленията заради „изключителната несигурност“, която обгръща прилагането ѝ.

„Икономическите политики трябва да се стремят постепенно да намалят високите нива на публичния дълг и да се подготвят за бъдещето, което също така ще помогне за гарантирането на стабилна среда за провеждането на единната парична политика на еврозоната“, се посочва още.