Парламентът прие Закона за въвеждане на еврото на първо четене

Със 114 гласа „за“, 37 – „против“ и 11 – „въздържал се“, депутатите приеха Закона за въвеждане на еврото на първо четене.

„За“ гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. „Против“ бяха членовете на „Възраждане“, двама от независимите и тримата депутати от БСП в залата. Присъстващите в залата 11 депутати на ИТН гласуваха „въздържал се“.

Законът е ключова част от подготовката на нормативната база за въвеждане на еврото в България, като дава на бизнеса и гражданите представа как ще се случи преминаването към европейската валута. Приемането му беше разписано като приоритет и в решението за ускоряване на влизането в еврозоната, което също беше гласувано днес. 

В него се определя как ще се превалутират и закръгляват сумите в евро, въвежда се период за двойно обозначаване на цените на стоки и услуги, както и на двойно обращение на двете валути. Същевременно се регламентира и процедурата по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро. 

На датата на въвеждане на еврото в България всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни и други в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро по официалния валутен курс. БНБ ще обменя безплатно, в неограничено количество и без времеви ограничения банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс от деня на въвеждането на европейската валута. 

Предвидено е новият лихвен процент по договори за кредит с променлив лихвен процент да не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. При договор за кредит с фиксиран лихвен процент към датата на въвеждане на еврото лихвеният процент ще остане такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото. 

Цените на стоките и услугите ще се обозначават едновременно в левове и евро от първия месец след решението за приемане на еврото и до година след въвеждането му в България. 

От „Възраждане“ обявиха, че ще предложат между първо и второ четене срокът, в който цените на продукти да са обозначени в лев и в евро, да бъде удължен.

Депутатът от „Възраждане“ Петър Петров изрази теза, че в пощенските станции ще се събират данни за средствата, които гражданите ще обменят от лев в евро, и тези данни ще бъдат предоставяни на НАП.

Бившият финансов министър Асен Василев (ПП-ДБ) му отговори от парламентарната трибуна, че и в момента НАП има достъп до тези данни с решение на съда. „Всички средства, които седят по буркани и по дивани в държавата, се декларират само ако те са над прага, който се поставя според Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тези, които ще бъдат засегнати, са тези, които имат суми в особено големи размери и не могат да докажат произхода им“, каза Василев.

Той подчерта, че няма нарушаване на банковата тайна.

Еврото ще бъде въведено в България след покриването на критерия за ценовата стабилност, което ще се случи през септември или октомври, след което ще се изиска извънреден конвергентен доклад, който да бъде изготвен в съкратени срокове и най-вероятно еврото ще бъде прието от 1 юли 2025 г., каза още Василев.  

След приемането на закона в пленарна зала от „Възраждане“ настояха между първо и второ четене да бъде оставен възможно най-дългият законов срок за предложения, въпреки че в дебатите почти нямаше предложения по самия текст на проекта, а дискусията беше изместена към въпроса „за“ и „против“ въвеждането на еврото. При гласуването обаче беше прието срокът да бъде три дни.

По време на пленарното заседание бяха одобрени и промените в Закона за кредитните институции, които дават възможност и на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) да искат достъп до банкова информация. Към момента такава възможност имат Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Както и по време на дискусиите в бюджетната комисия, така и при обсъждането в пленарна зала, Тошко Йорданов от ИТН заяви, че според него полицията и сега има твърде много правомощия. Маноил Манев от ГЕРБ многократно обясни, че не става дума за достъп до банкова тайна, а за информация, която се получава след отправяне на искане до съда при съмнения за престъпления. Той посочи, че към момента предтавителите на двете дирекции нямат право да изискват такава информация. 

Текстът е обновен в 17:35 ч. на 26 юли 2024 г.