Г-20 иска данък за милиардерите, но спори коя организация да води преговорите

Първата по рода си съвместна декларация на финансовите лидери на държавите от Г-20 обещава ефективно сътрудничество за облагане с данъци на най-богатите. Документът обаче прикрива дълбоките разногласия относно правилния форум за напредък в дневния ред, пише Ройтерс.

Министрите на финансите и централните банкери от Групата на 20-те големи икономики са се споразумели да споменат справедливото данъчно облагане на „хора със свръхвисока нетна стойност“ на богатството както в съвместното си комюнике, така и в отделна декларация относно международното данъчно сътрудничество.

„Ще се стремим да се ангажираме съвместно, за да гарантираме, че хората със свръхвисока нетна стойност на богатството се облагат ефективно“, казва се в окончателния проект на министерската декларация на Г-20, видян от Ройтерс.

Има разногласия обаче относно това дали разговорите да се водят в рамките на Организацията на обединените нации (ООН), или чрез Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Има ли капацитет ООН за такива преговори?

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън коментира пред Ройтерс в кулоарите на срещата в Рио де Жанейро, че смята, че ОИСР, която ръководеше преговорите за глобалното споразумение за корпоративния данък през последните три години, е в по-добра позиция да се справи с подобни разговори.

По думите на Йелън ОИСР „е организация, основана на консенсус. Постигнахме огромен напредък, а ООН няма техническия опит да го направи“.

Големите развиващи се нации не са доволни от този подход, според служител, запознат с въпроса. Същият източник на агенцията посочва, че Бразилия трябва да използва своето председателство на Г-20, за да придвижи дискусията както в ООН, така и в ОИСР.

Някои от най-гласните защитници на глобален минимален данък за милиардерите, вкл. нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, настояват, че ООН е правилният форум за глобално данъчно сътрудничество. „Поверяването на тази задача на ОИСР – клубът на предимно богатите страни – просто не би било достатъчно добро“, казва Сузана Руис, ръководител данъчна политика на Oxfam International.

Служителят на бразилското министерство на финансите Гилерме Мейо казва, че Рамковата конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество представлява победа за развиващите се страни от т.нар. Глобален юг, които търсят място, където да бъдат по-добре представени, тъй като повечето от тях не членуват в ОИСР.

Мело признава както ОИСР, така и ООН за легитимни форуми и казва, че продължаващата дискусия за това как да се облагат ефективно свръхбогатите е напредък, независимо от форума.

Някои наблюдатели са скептични относно шансовете за въвеждане на глобален данък за милиардерите. Служители на Европейския съюз (ЕС) казват, че дори Брюксел няма правомощия за данъчно облагане като блок. Въпреки че Франция в началото подкрепи глобалния минимален данък върху богатството, Германия оказва твърда съпротива.

Меко приземяване за световната икономика

Финансовите лидери на Г-20 смятат, че световната икономика вероятно се насочва към „меко приземяване“, но предупреждават, че войните могат да застрашат перспективите пред развитието.

В съвместно комюнике след двудневна среща в Бразилия министрите на финансите и централните банкери от Групата се ангажират също така да се противопоставят на протекционизма в търговията и подчертават необходимостта от намаляване на икономическите неравенства.

В документа се посочва, че изкуственият интелект може да се окаже и риск за растежа, заедно с икономическата фрагментация и постоянната инфлация, която поддържа лихвените нива високи. Други задържащи фактори за икономиката са екстремните метеорологични явления и прекомерният дълг.

Изменението на климата и значителната загуба на биоразнообразие са ключови теми, които предизвикват безпокойство, според финансовите министри на страните от Г-20. Те предупреждават, че ако по-бедните държави трябва да поемат повече от разходите за борба с изменението на климата, това ще влоши глобалното неравенство.

В документа се призовава и за реформа на Международния валутен фонд, която ще даде на нововъзникващите и развиващите се икономики по-голяма дума в кредитора от последна инстанция.