Предупреждението на френското финансово министерство за дефицита засилва проблемите на Макрон

Министерството на финансите на Франция предупреди в писмо до депутатите, че ако не бъдат направени допълнителни икономии, бюджетният дефицит на страната може да се увеличи неочаквано през тази и следващата година, докато втората по големина икономика в еврозоната изпада във все по-дълбока политическа криза, пише Ройтерс.

Влошаването на финансовото състояние, което доведе и до дисциплинарна процедура срещу Париж от страна на Европейския съюз, засилва натиска върху президента Еманюел Макрон, който се опитва да излъчи ново правителство два месеца след предсрочните избори за нов парламент.

Финансовият недостиг означава, че всяко ново правителство може да бъде изправено пред труден избор между съкращаване на разходите и повишаване на данъците или загуба на доверието на партньорите на Франция в ЕС и на финансовите пазари.

В документа, изпратен на законодателите в понеделник, се посочва, че бюджетният дефицит в публичния сектор може да достигне 5,6% от икономическото производство през тази година, заяви левият депутат Ерик Кокерел, който оглавява финансовата комисия в Националното събрание, в публикация в социалната мрежа X. Служебното правителство си беше поставило за цел дефицит от 5,1 на сто.

Дефицитът може да достигне до 6,2% през 2025 г., допълни Кокерел, позовавайки се на изчисленията на ресорното ведомство, според които ще са необходими 60 млрд. евро бюджетни икономии, за да се постигне целта на отиващото си правителство за дефицит от 4,1% за следващата година.

Няколко ключови данъка, включително този върху доходите, корпоративният данък и ставката върху добавената стойност, се оказаха по-слаби от очакваното. Кризата в сигурността на френската тихоокеанска островна територия Нова Каледония и предсрочните парламентарни избори тази година доведоха до допълнителни разходи.

Според един от документите, изпратени до законодателите и прочетени от Ройтерс, напускащият министър на финансите Брюно льо Мер е заявил, че е „абсолютна необходимост“ Франция да продължи с бюджетните съкращения и да не позволи дефицитът да излезе извън контрол.

Кокерел отвърна на удара, като заяви пред журналисти, че ситуацията е резултат от последователното намаляване на данъците при Макрон и може да бъде коригирана само чрез повишаване на данъците, а не чрез намаляване на разходите.

Прогнозирайки икономически растеж от 1% както за тази, така и за следващата година, Льо Мер посочи, че за тази година вече са замразени разходи в размер на 16,5 млрд. евро, за да се компенсира недостигът на приходи и преизпълнението на бюджета.

„Трябва да сложим край на тази политика, при която винаги се разчита на съкращаване на разходите“, отвърна Ерик Кокерел.

Франция отдавна не спазва правилата на ЕС, изискващи от държавите членки да поддържат бюджетен дефицит под 3% от икономическото производство. Париж не е отчитал излишък от 1974 г., три години преди раждането на Еманюел Макрон. Общият дълг на страната от 110% от брутния вътрешен продукт също нарушава правилата на евросъюза.

При управлението на Макрон намаляването на данъците за домакинствата, дружествата и капиталовите доходи доведе до намаляване на годишните приходи с десетки милиарди евро.

Миналия месец служебното правителство замрази разходите за 2025 г. на сегашните нива в предварителното си бюджетно планиране, въпреки че наследникът му вероятно ще преработи цифрите, вероятно драстично.

Макрон се опитва да намери министър-председател, който да е съвместим както с левите, така и с консерваторите в парламента и който да не отменя пробизнес реформите, въведени от него след първото му избиране през 2017 г.

Ако опозиционните партии не са доволни от избора на държавния глава, те биха могли да гласуват вот на недоверие, което може да доведе до падане на правителството на новия министър-председател.

Времето обаче изтича, тъй като по закон правителството трябва да предаде проектобюджета на депутатите за разглеждане до 2 октомври, въпреки че може да има възможност за корекции за още няколко седмици.