Загуба на транзита на руски газ ще бъде компенсирана от бюджета

Ако транзитът на руския природен газ през България бъде прекратен, загубите ще бъдат компенсирани със средства от бюджета, съобщи финансовият министър Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание. Тя уточни, че парите са предвидени. Годишно от транзита на руския газ "Булгартрансгаз" получава по 190 млн. долара, коментираха депутати от парламентарната трибуна. Транзитните такси, които плаща "Газпром Ескпорт" не са публични.

В бюджета на Министерството на енергетика са планирани и над 360 млн. лева за плащания за резервирания капацитет на турските терминали за втечнен газ по договора с Botas, уточни още Петкова.

До вариант за спиране на транзита може да се стигне, ако "Газпром Експорт" спре да плаща на "Булгартрансгаз" заради санкциите на САЩ към "Газпромбанк". През България минава газът за Унгария и Сърбия и преди дни външният министър на Унгария Петер Сиярто съобщи, че има варианти плащанията за покупката на природен газ от Русия да продължат. Той обаче не даде повече подробности, нито обясни дали схемата може да се приложи и по отношение на плащанията на руската компания към транзитиращите страни.

Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов обясни, че очаква предложение от "Газпром Експорт" как да продължи съвместната работа. Руската компания е резервирала капацитет по "Балкански поток" до 2039 година.

2024 година ще приключи с бюджетен дефицит от 3%

По време на изслушването в парламента Людмила Петкова заяви, че 2024 година ще приключи с бюджетен дефицит от не повече от 3%. Тя обясни, че това е записано в законите за публичните финанси и за бюджета, но изпълнението е било трудно заради включването на непредвидени разходи като средствата за извънредни избори, за "украинската" помощ за земеделците и някои други разходи, или общо около 1 млрд. лева.

Подкрепата за земеделците заради войната в Украйна не е включена в бюджета за 2025 година, защото има решение на ЕК тя да не бъде продължавана. Служебният кабинет обаче е предвидил подобно плащане в резервите, защото и в текущата година нямаше предвидени плащания в разходната част.

Има и неизпълнение на приходите в размер на около 3 млрд. лева. В прогнозите за изпълнението на бюджета приходите бяха в обем на 75 млрд. лева. "Дупката" спрямо реалното изпълнение на бюджета е заради неполучените средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), обясни още Петкова.

Тя посочи, че в същото време данъчните приходи са преизпълнени - към ноември те са с 6 млрд. лева повече спрямо същия период на 2023 година заради по-добрата работа на приходните агенции, обясни още финансовият министър.

Петкова коментира още, че заради предсрочните избори служебният кабинет е бил взел решение да внесе проекта на бюджета за 2025 година след ситуирането на 51-то Народно събрание. Но всички заложени параметри са дискутирани още от септември със заинтересованите лица.

Министърът анонсира, че до часове ще бъде внесена още една поправка, която ще предвижда въвеждането на такса, а не данък върху подземните богатства. Подготвя се промяна в Наредбата за концесионните възнаграждения, за да се направи актуализация по договорите, сключени още преди десетилетия.

Свръхпечалбите на банките

Една от дискутираните теми в проекта за бюджета беше свързана с облагането на свръхпечалбите на банките. Служебното правителство се отказа от мярката, въпреки че в залата беше посочено, че в момента и в Прибалтийските държави въвеждат подобен данък за тригодишен период.

"С Асоциацията на банките направихме анализ какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. Знаете, че е в сила т.нар. "минимален глобален данък", коментира финансовият министър пред депутатите.

При разговорите банките са предоставили информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева. Очакванията на Министерството на финансите се е различавало, но Петкова беше категорична, че банките имат "много повече информация" за очакваните печалби и плащания за следващата година, докато финансовото министерство работи с обобщени данни.

"Това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка", каза Петкова. Тези постъпления са почти 95% от прогнозата, която беше направена от Министерството на финансите за постъпления за данък върху свръхпечалбите на банките, допълни още тя.

Петкова обясни, че среща е имало не само с Асоциацията на банките, но и с Българската  народна банка (БНБ) и са коментирали как би се отразил допълнителен данък, освен плащанията в размер на повече от 1 млрд. лева и как ще се отрази едно допълнително облагане на банките и именно затова министерството се е отказало от намеренията си.