Добрин Иванов: Трябва промяна в политиката на управление на публичните финанси

Надявам се да има промяна в политиката на управление на публичните финанси. Този коментар направи Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (AИКБ), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Всяка формула, която автоматично повишава разходите, лишава изпълнителната власт от възможността да прави политики", посочи той. Според Иванов така се обезсмисля ролята на Министерския съвет, който отговаря за оперативното управление на държавата да прави политики в държавата що се отнася до пенсиите, възнагражденията, и всички останали сфери на обществения живот.

Той напомни, че увеличението на пенсиите е 45% от бюджетните разходи са пенсионни разходи, 26% са разходи за възнаграждения. „Над 70% са разходи, които са нееластични и нарастването им е определено от автоматична формула“, обясни изпълнителният директор на АИКБ. Той добави, че имаме абсолютна липса на възможност за правене на политики от страна на правителството.

Иванов отбеляза, че ситуацията у нас е такава заради политическата криза. „Всички тези изменения, които се случваха в посока изменение на разходите за възнаграждение бяха в предизборни ситуации в последните дни на работа на парламентите. Целта бе да се печелят гласоподаватели“, напомни той и подчерта, че обвързването на възнагражденията в сектор „Сигурност“, „Образование“, „Висше образование“ и на други сектори със средната работна заплата е пагубно.

Добрин Иванов поясни, че от останалите 30% бюджетни разходи около 9% са капиталови, а останалите са разходи за издръжка и други, при които също доста трудно е намаляването им. По думите му, предстои да видим какво ще бъде предложението на редовното правителство за държавен бюджет за 2025 година. „Надявам се да е в рамките на трипроцентния дефицит, за да можем да изпълним критериите за членство в еврозоната по отношение на публичните финанси, подчерта изпълнителният директор на АИКБ.

Според него е много важно какво ще включва средносрочният фискален план. „Ако се намерят еднократни приходи, за да се покрият завишените разходи през тази година, проблемът ще остане за следващите години, а е нужно трайно решение. То е в намаляването на разходите, а не в търсенето на допълнителни приходи“, настоява Иванов.

Той не скри притеснението си за икономиката на България, в която, като малка и отворена икономика, много силно рефлектират кризите в Европа, защото 60% от българския външнотърговски обмен е със страни от ЕС и главно с Германия. 

„Виждате с какви скорости се изнася от континента европейският бизнес заради цените на енергията, които са в пъти по-високи от Китай, Турция и други региони. Оскъпява се производството и на фона на прекомерната регулация това отблъсква индустрията“, даде пример Добрин Иванов. Той пресметна, че това на България се отразява директно и то с мултиплициращ ефект, защото няма заместител на европейския пазар. Иванов напомни, че у нас се наблюдава 20-месечен спад на индустриалното производство, именно заради недоброто развитие на икономиката на Германия.

„На този фон, предстоящите мита, които се очаква да бъдат въведени от САЩ за европейски стоки, ще намалят допълнително производството в Европа, което ще рефлектира в допълнителен спад в производството в България“, прогнозира изпълнителният директор на БАКБ.

Как се получава 18 млрд. лева дефицит? Къде са пробойните в бюджета? Какви мерки да предприеме българското правителство, за да повиши публичните инвестиции? Къде да се търсят допълнителни пазари на българското производство? Трябва ли страната ни да бърза с конвергентния доклад за влизане в еврозоната?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.