Калин Христов: Консолидация на бюджета от 6% от БВП в една година е невъзможно

Време е да започнем да мислим, да се вгледаме в себе си, да си дадем ясна сметка какво е състоянието на бюджета за 2024 г., какви политики сме заложили за 2025 г., до какъв очакван дефицит водят те и да се проведе дискусия за траектория на консолидация на този бюджет в следващите 3-4 години. 6% от БВП консолидация на бюджет в една година е невъзможно. Това каза пред bTV бившият подуправител на БНБ и бивш финансов министър Калин Христов.

Според него темата за бюджета се коментира като спор между две агитки и посочи, че трябва на този спор да се сложи край по професионален начин.

Той отбеляза, че през последните години се води политика на постоянни дефицити, което значи „изчерпване на парите“.

„Ние исторически не сме имали такава политика в България. Имахме политика на балансиране бюджети, дефицит – само ако има дълбока икономическа криза, и много бързо отивахме към балансиран бюджет. От 2020 г. след Covid-19 ние тръгнахме в много нестабилна и много грешна политика, която е на системни дефицити, което на практика води до постоянно задлъжняване, а тези дефицити да се използват за социални разходи – за заплати и за пенсии, и други социални разходи. От 2019 до 2024 г. делът на социалните разходи е нараснал с 4,5 процентни пункта. Ние структурно сме увеличили разходите за заплати, без да увеличим данъците“, обясни бившият подуправител на БНБ.

По думите му това е довело в последните години до системно потискане на разходите за инвестиции в последните години.

Относно поисканите през уикенда от финансовия министър Теменужка Петкова данни за начислените задължения и поетите ангажименти от разпоредителите с бюджет, Христов отбеляза, че има разлика между данните на касова основа и на начислена основа.

„В България Законът за бюджета винаги се изработва на касова основа, но за да добиете представа за реалното състояние на публичните финанси, трябва да го гледате на начислена основа“, обясни той.

Европейският съюз (ЕС) работи с дефиницията на начислена основа и тя е критерият, който се следи за членството в еврозоната, обясни Христов.

Той посочи, че за последното тримесечие на 2024 г. дефицитът на начислена основа в България е 5,8% по данни на Евростат. Кумулативно от януари до септември е 3,7%. Това означава, че вероятността дефицитът да е 3% от БВП на начислена основа клони към нула.

Според него на срещата с представители на европейските институции през януари Теменужка Петкова е получила сигнал, че на този етап не трябва да се подава искане за конвергентен доклад.