Историята на биткойна може да е урок за изкуствения интелект

Растящият интерес към системи с изкуствен интелект (AI) ще увеличи напрежението за електропреносните мрежи, създавайки потенциал да се конкурират с енергийното потребление на биткойна. За щастие, водещата криптовалута вече показа как можем да се справим с този ефект, пише колумнистът Тим Кулпан в материал за Bloomberg.

Удвояването на приходите от центрове за данни на Nvidia Corp. миналото тримесечие показва, че търсенето на генеративни приложения като ChatGPT все още не е достигнало пика си. Американският производител на чипове е основният доставчик в златната треска около AI, но този вид процесори не са нито евтини, нито икономичен. Последният флагман – моделът GH200 Grace Hopper Superchip, който е с размерите на пощенска картичка, използва 1000 вата – еквивалент на преносима печка.

И макар повечето потребители да предпочитат нещо не толкова изтънчено, колкото Superchip, те купуват на едро и ги свързват в огромен AI сървър, откъдето идва и истинският глад за електричество. Проучване, публикувано миналата година, разгледа енергийното потребление, необходимо за тренирането на един-единствен мащабен езиков модел, използван за създаване на текстове на различни езици.

BLOOM на стартъпа HuggingFace използва 176 млрд. параметъра от 1,6 терабайта данни. Използва клъстър от 384 графични процесора (GPU) А100 на Nvidia и му трябват над 118 дни, за да се справи, посочват авторите на проучването. Потреблението на електроенергия от работата на толкова много графични процесори толкова дълго време създава 24,7 тона въглероден диоксид, изчисляват те. Но истинският обем се удвоява до 50,5 тона, когато включите и мрежовите връзки и времето за изчакване на цялата система.

Но дори и тогава обучението на модел е едва началото. Според изчисления на Amazon.com, която има свои собствени AI сървъри, 90% от разходите за изкуствен интелект идват в следващата фаза, когато потребителите отправят запитвания, за да получат резултати, като например да питат ChatGPT за рецепти. Разходите за електроенергия от използването на данните трудно могат да се изчислят, но се смята, че са приблизително от порядъка на 10 пъти изискваните при първата, тренировъчна фаза – което означава 500 тона въглероден диоксид. А едно-единствено запитване на AI може да има въглероден отпечатък, четири пъти по-голям от търсене в Google, се посочва в една оценка.

Грубата сила при работата с числа е вградена в самия дизайн на биткойна и това помага да се обясни защо вълна полупроводници и сървъри заля света с надеждата да помага за добиването на дигитално злато. Според продължаващо изследване на Кеймбриджкия университет биткойнът е отговорен за 72,5 млн. тона въглероден диоксид. Този обем би могъл да се свие до най-малко 3 млн. тона, ако всички миньори използваха водноелектрическа енергия. В сравнение с криптовалутите 500 тона въглероден диоксид от един кръг на обучение и приложение изглежда като нищо. И все пак това е еквивалентът на шофиране 1 млн. мили с кола с бензинов двигател или 500 полета от Ню Йорк до Франкфурт.

И това е все още в ранните дни на технологията. Поне десетина водещи технологични компании бързат да създадат и използват свои собствени генеративни AI продукти, включително Amazon.com, Alphabet Inc., Microsoft Corp., OpenAI, Meta Platforms Inc., Baidu Inc., Tencent Holdings Ltd. и Alibaba Group Holding Ltd. И тъй като те се намират в надпревара една с друга, едва ли ще мируват, щом определен модел бъде обучен. Те ще продължат да купуват гладни за електроенергия процесори, които да анализират големи количества данни. Щом веднъж това бъде направено, ще се състезават една с друга да представят резултатите под формата на студентско есе, т. нар. дийпфейк видеа, версии на музиката на Pink Floyd и др.

Сол в раната е фактът, че към момента по-голямата част от обучението на AI е захранвана от изкопаеми горива. Тези сървърни ферми се разрастват бързо на съществуващите си локации, които често са на стотици километри от водноелектрически централи или соларни панели. И тъй като забавянето по мрежата е проблем при отговаряне на интернет заявки, те трябва да са близо до крайния потребител, а не на стотици километри.

Биткойнът обаче вече прокара път за AI индустрията. Студен климат с изобилие от възобновяема енергия се превърна в перфектната комбинация за създаване на енергоемка криптомина, като арктическият въздух и термалната енергия в изобилие на Исландия превърнаха страната в перфектния избор. Китай също може скоро да намери ново приложение за множеството ВЕЦ-ове, които привлякоха криптоминьорите, преди Пекин да нанесе удар по дигиталните валути. Чуждестранните доставчици на AI услуги няма да могат да се възползват, разбира се, но китайските технологични гиганти знаят, че разполагат с ресурс наблизо.

Има и друго преимущество на преминаването от биткойн към изкуствения интелект, що се отнася до тези сървърни ферми. Макар криптовалутата да привлича безброй спекулации и милиарди долари инвестиции, все пак така и не успява да донесе значима добавена стойност за света. Генеративният изкуствен интелект няма този проблем, просто питайте ChatGPT, посочва Тим Кулпан.