Как китайските мита вгорчиха развитието на австралийската винена индустрия

Премиум луксозни марки като Apple, LVMH и напоследък австралийските вина бяха големите победители от нарастващата търговия между Китай и Запада, пише Wall Street Journal.

Когато нещата се влошат обаче, те могат да бъдат и особено уязвими. Жалкото състояние на преди процъфтяващия бизнес на Австралия с износ на вино е аргумент в тази полза – и предупреждение какво може да се случи, ако напрежението между Китай и Запада се активизира отново.

През 2020 г. Китай наложи мито от 169% върху австралийското вино, обвинявайки производителите от страната, че правят дъмпинг на продуктите си в Китай, т.е. продават на по-ниски от нормалните цени. Мярката обаче бе наложена малко след като Австралия призова за международно разследване на произхода на Covid-19. Китай освен това наложи ограничения върху други австралийски стоки, включително ечемик и въглища.

Резултатите бяха драматични: износът на австралийско вино към континентален Китай се срина с 99% през 2023 г. спрямо 2019 г. Китай бе най-голямата дестинация на Австралия за вино през 2019 г., формирайки близо 40% от износа. Китайските потребители се насочваха и към по-луксозни вина в сравнение с други топ пазари като САЩ и Великобритания. Общият износ на австралийско вино по стойност се е сринал с 35% спрямо 2019 г.

Част от виното, предназначено за китайските потребители, вероятно е било пренасочено през Хонконг. Износът на австралийско вино към китайския полуавтономен град почти се е утроил през същия период. Но това далеч не е достатъчно, за да се компенсира спада в директните доставки към континентален Китай.

Един от уроците е, че търговските ограничения върху потребителски стоки като виното – особено луксозното, което изисква големи инвестиции в продажбите и маркетинга, за да се изгради разпознаваемост на бранда – често страда особено силно при търговски спорове.

Суровините като ечемик и въглища могат да бъдат пренасочени към други страни по-лесно. Австралия например е доставила повече въглища на Индия и Япония, откакто Китай наложи неофициалната забрана през 2020 г. Процесът не беше безболезнен, но смекчи удара. Общият обем на износа на въглища от Австралия се е свил с 14% от 2019 до 2022 г., преди Китай отново да започне да купува в началото на 2023 г. - със сигурност значителен удар, но предвид факта, че Китай е най-големият потребител на света, по-малък, отколкото човек би очаквал.

По подобен начин Австралия откри нови дестинации за ечемика си – включително Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток, след като Китай наложи тежки мита през 2020 г.

Австралийските винопроизводители не са такива късметлии. Accolade Wines, която притежава брандове в средния ценови клас, е обременена от дългове заради спада на продажбите. Миналата седмица производителят, който е втори по големина в Австралия, обяви, че ще бъде купен от консорциум, воден от компанията за частни инвестиции Bain Capital.

Акциите на пазарния лидер Treasury Wine Estates са поевтинели с 40% спрямо пика си от 2019 г. А приходите му за фискалната година до края на юни 2023 г. е с 14% по нивата четири години по-рано.

Компанията се опитва да се диверсифицира чрез чуждестранни придобивания. Тя купи калифорнийски винопроизводител през 2021 г., както и друга американски винарна преди няколко седмици. И двата бранда са насочени към по-заможните ценители на виното в САЩ, но купуването на конкуренти е по-труден начин за диверсификация, отколкото просто да изпратите продукта си на нови пазари.

Нещата напоследък се подобряват. Докато отношенията между Австралия и Китай започва да се размразяват, преразглеждане на митата върху виното е на масата. Китай премахна митата върху ечемика и възобнови вноса на австралийски въглища.

По-стабилните отношения между Китай и западните демокрации обаче както могат да продължат, така и не. Ако търговското напрежение отново се задълбочи, миннодобивните компании и земеделците ще намерят начини да се справят. Доставчиците на луксозни чанти, винени реколти и подобни може да нямат този късмет.