Войната в Украйна може да промени визията за неутралитет

Богата, неутрална, защитена от агресивни или бедни съседи чрез високи планински вериги: Швейцария е страната, която някои германци биха желали да имат. Отношенията между Берн и Берлин вървят гладко. Но инвазията на Русия в Украйна изпраща вълни от политически сътресения в целия европейски континент, които Алпите не спират, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител на Центъра за САЩ и Европа към Brookings Institution.

„Швейцария като проблем“ беше заглавието на скорошна водеща статия в консервативен германски вестник, който иначе не се пада по хиперболите. Министърът на отбраната на Германия Кристине Ламбрехт пише гневни писма до колегата си в Берн във връзка с искането за повече боеприпаси за оръдията за противовъздушна отбрана Gepard, които Берлин изпрати на Киев. Неотдавнашните ракетни атаки на Русия по цели в Украйна добавят спешност към призива.

Въпросните 12 000 35-милиметрови патрона са произведени в Швейцария, която има право на вето върху препродажбата или даряването им. Берн официално отхвърли две искания от Берлин да разреши реекспорт за Киев - и наистина ръцете му са вързани от строгите законови правила за износа на въоръжение. 

Спорът изостри дебата в Швейцария относно жизнеспособността и ценността на нейната свещена традиция за неутралитет в момент, когато войната се завърна в Европа. В миналото този принцип беше тълкуван с доза прагматизъм: той не спря Берн да изпраща войници във военни мисии на ЕС, нито швейцарските въоръжени сили да работят с НАТО. Но страната няма да се присъедини към никакъв военен съюз; тя дръпна щепсела на рамковото споразумение с ЕС от 2021 г. и отказа да позволи на самолети на НАТО да пренасят оръжия през швейцарското въздушно пространство.

За да бъдем честни, швейцарците недвусмислено осъдиха агресията на Кремъл, приеха украински бежанци и прилагат почти всички санкции на ЕС срещу Москва, включително замразяване на активи на стотици лица, свързани с Владимир Путин, много от които имат банкови сметки в Швейцария (на приблизителна стойност поне 100 милиарда долара). Още по-важното е, че търговията с руски суровини бе ограничена - 80 процента от руския петрол се търгуваха в Женева преди войната.

За популистката и изолационистка Швейцарска народна партия (SVP) това вече е анатема. Нейният лидер Кристоф Блохер обвини своята страна в „принос към смъртта на руски момчета войници“.

Други търсят много по-голяма промяна. Лидерът на либералната партия Тиери Буркарт иска Швейцария да се насочи към партньорство с НАТО; лидерите на социалдемократите настояват за повече сътрудничество с ЕС. Герхард Пфистер, ръководител на центристката партията Mitte, настоява швейцарският закон да бъде променен, за да се позволи на Германия да изпраща боеприпаси в Украйна – защото, каза той, „ние също сме защитавани от Киев“. В края на октомври разтревоженото швейцарско правителство се опита да потуши спора с 38-страничнo хвалебствие на статуквото.

Междувременно други неутрални страни също дискретно преразглеждат отношенията си с НАТО, особено предвид решенията на Финландия и Швеция да кандидатстват за членство след нахлуването в Украйна. Австрия, подобно на Швейцария, предпочита да запази своите принципи, като същевременно е много гъвкава на практика. И все пак отворено писмо, подписано от над 50 интелектуалци, нарече тази позиция „не само неустойчива, но и опасна за страната ни“.

Министърът на външните работи и отбраната на Ирландия Саймън Ковени призова за „фундаментално преосмисляне“ на позицията на Дъблин относно сигурността – правителствен преглед на отбраната установи, че „липсва надежден военен капацитет за защита на Ирландия“. Но в него се добавя, че е малко вероятно Ирландия да се присъедини към НАТО „скоро“.

Берн, Виена и Дъблин са далеч от бойните действия в Украйна. Въпреки това те са напът да увеличат своите бюджети за отбрана (от по-малко от 1% до повече от 1% от БВП до края на десетилетието). Но дали това ще е достатъчно? И трите страни са дълбоко интегрирани в глобалните търговски и финансови мрежи и са податливи на икономическа принуда.

Москва следи отблизо тези вътрешни дебати. През май говорител на руското посолство в Берн каза, че Кремъл „няма да може да пренебрегне“ отказ на Швейцария от неутралитета. Наскоро говорителят на външното министерство Мария Захарова нарече дискусията в Ирландия „нелогична… и неконструктивна”. Тя добави заплашително: „Както историческият опит показва, загубата на суверенитет не води до нищо добро.“

Нейната теза е по-уместна от настоящите опити на Путин да заличи независимата националност на Украйна. Европейските неутрални държави може да помислят дали суверенитетът не е по-добре защитаван от съюз.