Австрия планира да запази неутралния си статут

Австрия ще запази своя неутрален статут дори когато съюзниците в ЕС Швеция и Финландия преразгледаха външнополитическите си позиции и кандидатстваха за членство в НАТО заради войната на Русия в Украйна.

Това стана ясно от изказване на външния министър на Австрия Александер Шаленберг пред германското радио Deutschlandfunk.

„Ситуацията за нас изглежда малко по-различно“, посочва той пред медията. Според него в Австрия има „огромна“ обществена подкрепа за неутралитет.

Шаленберг допълва, че страната му, която получава 80% от природния си газ от Русия, ще продължи да предоставя хуманитарна подкрепа на Украйна, а не смъртоносни оръжия.

„Помагаме в голям мащаб, но не с военни боеприпаси, и мисля, че помощта за Украйна не може да се сведе само до военни боеприпаси“, коментира още той.

Руската инвазия в Украйна, която започна на 24 февруари, предизвика преначертаване на политиката за национална сигурност в много европейски държави. В сряда Финландия и Швеция официално кандидатстваха за присъединяване към НАТО, една от най-значимите промени в архитектурата на сигурността на Европа от десетилетия. Финландия има обща граница от 1300 км с Русия.

Неутралитетът на Австрия е ключов компонент от нейната съвременна демокрация. Като условие на съюзническите сили да напуснат страната и способността ѝ да си възвърне независимостта през 1955 г., Австрия се обявява за военно неутрална.

От началото на войната на Русия в Украйна канцлерът Карл Нехамер постигна баланс по отношение на позицията на Австрия. Той твърди, че страната няма планове да променя статута си на сигурност, като в същото време заявява, че военният неутралитет не означава непременно морален неутралитет, както и че Виена остро осъжда действията на Русия в Украйна.

Неутралитетът на страната не означава, че тя не участва в международната политика за сигурност като цяло и в международните операции за мир в частност. Австрия участва във външната политика и политиката на сигурност на ЕС и управлението на кризи и участва в разгръщанията на военни сили като тези в рамките на програмата на НАТО Партньорство за мир.

Благодарение на тази политика на неутралитет Виена е избрана за трета централа на ООН и седалище на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), специализирани агенции на ООН, като Организацията на Обединените нации за индустриално развитие, секретариатите на Организацията на Страни износителки на петрол (ОПЕК) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията по Договора за всеобхватна забрана на ядрени опити и други организации.

Във Виена се водят и преговорите по иранската ядрена програма в периодите 2014-2015 г. и 2021-2022 г.

Австрия, подобно на други страни в ЕС, реши да увеличи бюджета си за отбрана, след като Русия нахлу в Украйна. В началото на войната група журналисти и една малка политическа партия успяха да предизвикат не особено разпален дебат дали неутралитетът ще осигури достатъчна защита на страната, ако Русия реши да организира по-мащабна атака. Това се възприема като много хипотетичен сценарий, тъй като Австрия не граничи с Русия.