Руската инвазия променя Европа

Наскоро посетих столицата на Украйна Киев, пътуване, което изискваше много малко смелост от моя страна, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител на центъра за САЩ и Европа в Brookings Institution. Прекарах по-малко от 48 часа в града в края на май, като част от група гости на конференция по сигурността. Чисти, удобни нощни влакове с екип от грижовни кондуктори ни отведоха дотам и обратно. По време на почивките през първия ден се измъкнах да се поразходя по широките булеварди, отрупани с величествени кестенови дървета. По-късно някои от нас отидохме за по вечерно питие в кафене в парк, преди да се върнем в хотела навреме за комендантски час в полунощ.

Същата нощ противовъздушната отбрана на Киев отблъсна 17 ракети и 31 дрона, според украинските власти. Русия ескалира своите въздушни атаки до почти нощен ритъм през целия май след доставката на американските системи за противоракетна отбрана Patriot на Украйна, което изглеждаше като съгласувано усилие да порази тези системи. (Други градове нямаха този късмет и не бяха толкова добре защитени. В Днипро двама души бяха убити и 30 ранени при нападение срещу медицинско заведение.)

3 милиона граждани на тази древна европейска столица понасят атаките със стоическа решителност. Конференцията протече без проблеми; ако изключим факта, че много участници бяха в униформи или камуфлажни дрехи, усещането бе като навсякъде другаде в Европа. Наблизо, по стените, обграждащи манастира Свети Михаил с неговия златен купол, хиляди бавно избледняващи снимки и купища свежи рози отбелязваха паметта на падналите, но по улиците цареше оживена нормалност. Хората, прекарали тревожна нощ в бункерите, не показваха и следа от самосъжаление. Беше ли това вцепенение, или достойнство, или и двете? Няколко пъти аз бях тази, който трябваше да преглътне буца, заседнала в гърлото ми, пише авторката.

Домакин на конференцията в Киев беше Арсений Яценюк, два пъти премиер, а сега в опозиция. Един от ораторите беше бившият президент Петро Порошенко, също опозиционер. Те, както всички останали оратори, бяха единни в отдадеността си към европейското бъдеще на Украйна и в призива за ясен и кратък път към членство в НАТО. Междувременно, само през май, президентът Володимир Зеленски пътува до Хелзинки, Хага, Рим, Ватикана, Берлин, Аахен, Париж, Обединеното кралство, Джеда и Хирошима, за да събере подкрепа за страната си.

Един дипломат ми каза, че кастата на олигарсите в страната, която десетилетия наред държеше икономиката и политиката на Украйна в здрава хватка, е загубила сила: „Нейната мощ е косвена щета на тази война“. Това показва, че политическото пространство ще бъде широко отворено, ако и когато сраженията приключат, което е добра новина за все по-увереното гражданско общество на Украйна. Засега обаче Украйна остава във военно положение и нейните граждани са погълнати от екзистенциалната реалност да се сражават и да оцеляват.

В деня след моето заминаване, пише Щелценмюлер, Русия нанесе ракетни удари по Киев през деня, изпращайки учениците към бомбоубежищата. Два дни, в които да се запозная със ситуацията на място, да слушам, да разбера, да свидетелствам и да проявя солидарност, не са достатъчни. Но моята убеденост в единството и решимостта на Запада, когато Украйна се впусне в дългоочакваната си контраофанзива, сега се допълва от по-дълбоко оценяване на смелостта на украинците, допълва авторката.

Погледът към Европа от Киев подчертава силните и слабите ѝ страни. От една страна, десният популизъм отново е очевиден в голяма част от Стария континент - Италия, Франция, Обединеното кралство, Полша и Германия, за да назовем само няколко страни - докато правителствата изглежда прахосват енергията си в дребни кавги. (Партньорите в управляващата коалиция в Берлин в момента водят ожесточени спорове за... термопомпи.)

Но в същото време инвазията на Русия трансформира Европа по безпрецедентни начини: просто вижте как френският президент Еманюел Макрон прегърна Източна Европа в реч в Братислава или неотдавнашната среща на 48 европейски лидери в малката Молдова за обсъждане на колективната сигурност. Дори Швейцария и Австрия са въвлечени в разгорещени дебати за бъдещето на своите политики за неутралитет. След като прекарах един месец в седем европейски държави, обобщава авторката, долових ободряващо усещане за промяна. Украйна е върхът на айсберга на тази промяна, но бъдещето на цяла Европа ще се реши там.