Алесандро Куриони, IBM: Кризата може да накара много компании да развиват стратегии за устойчивост

Същевременно живеем във времена, в които се сблъскваме с криза след криза. Какви са плановете на IBM? Ще свиете ли разходите си за развойна дейност в следващите години?

- Ако погледнете шест-седем-осем години назад, ще видите, че не сме намалявали инвестициите си. Държим инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност на ниво от около 5-6 млрд. долара годишно. Ще продължим да го правим. Това, което ще направим допълнително, е да се уверим, че с всеки ден ставаме все по-продуктивни в създаването на иновативни проучвания. Това означава да сме по-фокусирани, да работим в конкретни посоки, с правилните партньори, за да засилим възвръщаемостта на инвестициите в развойна дейност. Когато правите изследвания като нас, дори в корпоративна среда, може да родите сто идеи. От тези сто идеи може би само пет се превръщат в продукт, в предложение, което да се монетизира. Това, върху което се фокусираме, е как да монетизираме по-добре останалите 95%. Дори и нашият бизнес да не може да се възползва от тях, може би нашите партньори или други хора биха могли да се възползват от тях.

Миналата година започнахме да разработваме т.нар. технологични пътни карти. Това е нещо, което планираме да правим през следващите години, за различни видове технологии - да показваме накъде ще се развиват чиповете, квантовите системи с изкуствен интелект, сигурност и т.н.  Ако създаваш такива пътни карти, споделяш ги с обществото, с партньорите, тогава потенциалните ти партньори знаят какво могат да очакват в следващите години от конкретните технологии. Така те могат също да създават свои пътни карти, които да са в съответствие с твоите. По този начин възвръщаемостта от развойната дейност се повишава, а това е особено важно във време на криза. В крайна сметка, информационните технологии са инструмент, чрез които се опитваме да решим проблемите си. Вярвам, че отвъд човешкия мозък това е най-добрият инструмент, с който да се борим с някои от най-големите предизвикателства като климатичните промени например.

С информационните технологии най-малкото можем да измерваме влиянието на въглеродния диоксид. А когато започнеш да измерваш, можеш да започнеш да предприемеш конкретни действия за намаляването на негативното влияние, можеш да повишиш информираността. Ако правиш това по устойчив начин, така че емисиите, които създаваш, използвайки този ИТ инструмент, да са много по-ниски от онези, които спестяваш с решението си, тогава това би проработило.

Звучи чудесно, но компаниите сякаш не правят много в тази посока.

- Не е така. Ние например имаме наши климатични цели и цели за устойчивост. До 2025 г. искаме почти цялата енергия, която използваме, да идва от възобновяеми източници. До 2030 г. искаме да станем въглеродно неутрални, но не чрез плащане за CO2. Задачата ни е да оптимизираме системите и процесите си. Освен това искаме да използваме информационни технологии и приложения, за да измерваме влиянието си и да оптимизираме работата. На трето място, имаме изследователски проекти с партньори и заедно се опитваме открием нови материали, които да улавят въглеродния диоксид. Имаме над 300 души, работещи по изследователска програма в рамките на стратегия, наречена Accelerated Discovery, които са опитват да ползват информационни технологии, квантови технологии, IBM Cloud, така че да ускорят разработката на нови материали и процеси, например за улавяне на въглеродния диоксид. Имаме научни публикации, имаме резултати, така че нещата се случват.

Смятате ли, че компаниите ще са готови да инвестират в подобни стратегии по време на криза?

- Това е много добър въпрос. Преди години всички говореха за устойчивост, въглеродни емисии, за климата. Сега имаме война, нямаме газ, нямаме електричество, и всички мислят просто как да произвеждат енергия, оставяйки всички идеи за устойчивост на заден план. Вярвам, че кризи като тази ще ускорят доста процеси. Ако нещата не излязат напълно извън контрол, кризата ще насочи много повече компании да опитат да развият стратегии за устойчивост, защото това се превръща в бизнес императив. В крайна сметка работите с хора. Хората започват да питат, да искат – увеличава се социалният натиск. Същото се случва и с правителствата. Когато осъзнаят, че нямат газ, те могат да решат, че имат по-чиста ядрена енергия, която е по-добра алтернатива на изгарянето на въглища. Всичко това и все по-големият натиск ще доведе до промяна.