Сам Алтман срещу Илон Мъск: сагата продължава в съда

OpenAI обвини Илон Мъск в тормоз в рамките на съдебна битка, която става все по-голяма, докато стартъпът обмисля план за преминаване към бизнес модел с цел печалба, пише Bloomberg.

По-малко от два месеца след като се отказа от първия си иск срещу OpenAI, през август Мъск подаде жалба, в която твърди, че съоснователите на OpenAI Сам Алтман и Грег Брокман са го манипулирали да инвестира в стартъпа, който започна като организация с нестопанска цел, а след това са забогатели от ценните технологии и активи на компанията.

Понастоящем компанията има по-сложна структура, която включва дъщерно дружество с възможност за генериране на печалба, което беше създадено през 2019 г., за да помогне за финансирането на високите разходи за разработване на модели с изкуствен интелект (AI), и оттогава е привлякло външни инвестиции за милиарди долари от Microsoft и други компании.

„Искът е най-новият ход във все по-нахалната кампания на Илон Мъск да тормози OpenAI заради собственото си конкурентно предимство“, посочват Алтман и компанията в съдебна декларация във вторник, като поискаха от федерален съдия в Оукланд, щата Калифорния, да отхвърли жалбата на Мъск.

Мъск не е отговорил веднага на запитването за коментар, изпратено до неговата социална мрежа X.

Спорът ескалира, тъй като бързоразвиващата се компания, която е в челните редици на иновациите в AI, обмисля преминаване от сегашния си модел с нестопанска цел - необичайна структура, която не се харесва на инвеститорите - към бизнес с печалба.

Подобен ход би успокоил поддръжниците на компанията, но ще бъде сложен за изпълнение. Като част от прехода, OpenAI обсъди присъждане на акции на Алтман - дял, който може да струва повече от 10 млрд. долара, въпреки че бордът на OpenAI каза, че не е обсъждал конкретна сума.

„OpenAI е посветен на безопасното и полезно развитие на изкуствен общ интелект (AGI)“, посочват OpenAI и Атлман в своите документи. „Някога Мъск подкрепи OpenAI в тази мисия, но се отказа от начинанието, когато опитът му да доминира в него се провали“, твърдят те.

Годината беше изключително турбулентна за базирания в Сан Франциско стартъп. По-малко от 12 месеца след като бордът на компанията уволни, а след това бързо назначи отново Алтман за главен изпълнителен директор, OpenAI промени състава на своя борд, увеличи повече от два пъти броя на служителите си и загуби редица ключови лидери, включително съоснователя Иля Суцкевер и главния технологичен директор Мира Мурати.

Сътресенията обаче не помрачиха амбицията или интереса на инвеститорите към компанията. През последните месеци OpenAI продължи да предлага редица AI услуги на нарастващ списък от фирми и потребители, а през октомври привлече една от най-големите частни инвестиции, набирайки 6,6 млрд. долара при оценка от 157 млрд. долара.

През юни Мъск оттегли подобен иск, заведен в щатския съд на Калифорния, в който той твърди, че връзките на OpenAI с най-големия ѝ инвеститор - Microsoft, са накарали стартъпа да се отклони от мисията си да развива отговорен изкуствен интелект. OpenAI отговори, че Мъск рекламира „ревизионистка история“ и нарече правните му претенции „непоследователни“.

В последната си жалба Мъск описва сагата OpenAI като „учебникарски пример за сблъсъка на алтруизма с алчността“.

Адвокатите на милиардера предприемач твърдят, че Алтман „умишлено е ухажвал и измамил Мъск“, който изрази опасения относно заплахите, породени от AI.