Софтуерният бранш у нас очаква 10 млрд. лв. приходи за 2024 г.

Ръст на приходите за 2023 г. над прогнозирания и рекордна стойност на дела на софтуерния сектор в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната отчитат от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Организацията представи годишния си доклад „БАСКОМ Барометър 2024 г.“, като информацията е въз основа на проучвания на независимата агенция за пазарни и бизнес анализи CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. и Mercer Marsh. В проучването са участвали над 6 хил. компании.

Председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Крум Хаджигенов обърна внимание на международните и на вътрешнополитическите предизвикателства пред бранша, но посочи, че въпреки тях софтуерният сектор отчита увеличение на приходите от 16,5% за 2023 г. Предварително прогнозираният за тази година ръст е бил значително по-нисък – от 12%.

Секторът заема първо място по износ на услуги, а за годината са създадени 451 нови компании и са открити 2675 нови работни места, показва още докладът.

През 2023 г. приходите на компаниите в сектора са достигнали 8,705 млрд. лв., а прогнозите са през 2024 г. да са в размер на близо 10 млрд. лв. (9,785 млрд. лв.) – ръст от 12,4%. Над 85% от приходите са от износ, става ясно още от представените данни от доклада, а делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 28% от общия обем на износа на услуги на България.

Само от износ приходите за 2023 г. са в размер на 7,63 млрд. лв., а според очакванията за 2024 г. те ще бъдат 8,5 млрд. лв.

Данните показват още, че за 2023 г. съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор към БВП достига най-високата си стойност до момента – 4,7%, а през 2024 г. се очаква да бъде 4,9% от БВП.

БВП на България се увеличава съществено, но за последните 7 години софтуерната индустрия расте почти двойно на ръста на българската икономика, коментира Георги Янчев, член на Управителния съвет на БАСКОМ.

Заетите в сектора внасят над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната, показва още докладът. В бранша работят 60 хил. служители, като според доклада те са 1,9% от работната сила на страната, а платените за 2023 г. данъци и осигуровки достигат общо 2,339 млрд. лв. с прогноза през 2024 г. постъпленията в бюджета да бъдат над 2,7 млрд. лв.

Компаниите от сектора на 100% са възприели изкуствения интелект (ИИ) в работата си, а браншът е водещ по инвестиции в развойна дейност.

През 2026 г. се очаква софтуерният сектор да достигне приходи от над 14 млрд. лв. и да внесе над 3,6 млрд. лв. в бюджета под формата на данъци и осигуровки, а броят на заетите да надмине 70 хил. души.

Янчев отбеляза, че ефектът от софтуерната индустрия върху икономиката не се отразява само под формата на платени данъци, но и като потребление. Той посочи, че влиянието на бранша расте.

Високотехнологичният сектор иска място в Тристранката

Компаниите от сектора формират над 20% от БВП на страната, каза Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии – БРАИТ (и член на Консултативния съвет на БАСКОМ), по време на представянето на доклада.

Искаме да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото голяма част от информацията, която им липсва, е при нас, каза той. Не за първи път организацията повдига темата за достъп до разговорите между правителство, бизнес и синдикати, свързани с икономиката на страната. През лятото БРАИТ организира пресконференция, на която говори по темата, след като през 2020 г. технологичните компании поискаха да участват в Тристранката, но им беше отказано.  

Димитров коментира ролята на образованието за развитието на сектора и сподели идеята за създаването на още 10 технологични училища в цялата страна, които да специализират кадри в различни сфери – енергетика, мехатроника или космос. Според него, за да работят добре тези училища, те трябва да бъдат на кампусен тип. Димитров посочи като добри примери вече съществуващите Технологично училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София, професионалната гимназия по компютърни системи в Правец, и училищата в Стара Загора, Варна и Бургас.

Той обаче коментира необходимостта освен тях да има още 10, които да подготвят кадри за работа в сектора. Той даде пример с енергетиката, където има недостиг на специалисти.

Европейска подкрепа за иновациите

Всяка компания, която напуска ЕС, е загуба на ресурс, загуба на високоплатени работни места и не на последно място – огромна загуба за нашето общество, каза еврокомисарят Екатерина Захариева с ресор стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации, която участва в представянето на данните.  Тя посочи, че целта на новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен е да подпомага растежа на иновативните компании, така че да останат в Европа. Захариева отбеляза необходимостта от завършване на единния съюз за науката и иновациите, защото всяка европейска компания в момента се сблъсква с различни режими за регистрация и регулация, ако иска да се развива и в други държави от ЕС.

Тя коментира ролята на Европейския съвет за иновации, който функционира като фонд, финансиращ иновативни компании, които искат да растат.

„Българските компании вече са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции чрез Европейския съвет за иновации“, каза Захариева.

За 2025 г. таванът на финансиране, който в момента е 15 млн. евро, ще бъде увеличен на 30 млн. евро, каза още тя.