Човешката цена на бързия преход на Xiaomi от смартфоните към електромобилите

Културата на прекомерна работа, наречена „996“ заради очакването да се работи в офиса от 9:00 до 21 ч., шест дни в седмицата, е дълбоко вкоренена в китайския технологичен сектор. Преди десетилетие тя се водеше от убеждението, че упоритата работа ще се отплати, тъй като бързият икономически растеж създава възможности, коментира Мери Галахър, професор по глобални отношения в Университета на Нотр Дам. Но сега става въпрос за национални приоритети и чувство за патриотичен дълг, докато Китай се конкурира в областта на чиповете, изкуствения интелект и електромобилите.

„Тези индустрии се справят толкова добре, включително на експортните пазари, и са толкова важни за доверието, което Си Дзинпин иска да види в икономиката“, коментира Галахър, автор на „Authoritarian Legality in China: Law, Workers, and the State“.

„Има огромен натиск на тези места“, казва той.

Преходът на Лей към електрическите превозни средства започна с първоначална инвестиция от 1,4 млрд. долара, последвана от огромни разходи за почти всеки детайл във веригата за доставки - от батерии и чипове до въздушно окачване и сензори. Като цяло, компанията е вложила над 1,6 млрд. долара в повече от 100 доставчика между 2021 и 2024 г., сочат данни, събрани от китайската компания за пазарни анализи Zhangtongshe и Bloomberg.

С нарастването на производството на електрически превозни средства в началото на 2024 г., ръководството на компанията насочва вниманието си към увеличаване на продажбите. Два месеца преди Xiaomi да пусне SU7, Уан поема още повече работа. Той изпраща съобщения в WeChat на колеги от рано сутринта до късно през нощта, като някои от тях са изпратени от дома му. В един особено дълъг ден в края на януари той пита за монтажа на огледала в търговски обект около 2:30 ч. сутринта. Няколко часа по-късно той настоява доставчик на мебели да завърши проект пет пъти по-бързо от първоначално обявеното.

„В един момент той поемаше натоварването на 7 или 8 души“, споделя вдовицата на Уан, Лиу. „Много пъти му казвах: Въпреки че се връщаш у дома всеки ден, понякога имам чувството, че не съм те виждала с дни.“

След Китайската нова година през февруари Уан работи неуморно, обменяйки стотици снимки и съобщения с колеги относно водещия шоурум в Пекин, сочи серия от документи, разгледана от Bloomberg. Докато обектът наближава завършването си в края на март, Уан прекарва цяла нощ там, опитвайки се да поправи осветителната система и зарядните в мазето. Освен това се опитва да подсили пода, след като установява, че се е напукал под тежестта на кола.

Една вечер президентът на Xiaomi Лу Уенбин обявява в публикация в китайските социални мрежи, че ще направи дългоочаквано посещение във водещия магазин в Пекин на следващата сутрин. След като споделя новината с колега, Уан се притеснява дали шоурумът ще е готов в кратки срокове. „Утре решава всичко“, пише той в WeChat.

Упоритата му работа се отплаща. Около две седмици по-късно Лей хвали водещия магазин като „един от най-емблематичните сред нашите 59 магазина в цялата страна“. Пускането на SU7 през март миналата година катапултира Xiaomi на пазара на електромобили в Китай. Цената му е 219 хил. юана, или около 30 хил. долара, което го прави под цената от 219 800 юана за Han L на BYD или 235 хил. юана за Tesla Model 3. Porsche Taycan – автомобил, с който SU7 има необичайна прилика, започва от около 100 хил. долара.

От премиерата цената на акциите на Xiaomi скочи с близо 200% на борсата в Хонконг. Но компанията все още има дълъг път за извървяване, преди да успее да пробие в елитния клуб на производителите на електромобили. Тя си е поставила за цел да достави 350 хил. бройки през 2025 г., в сравнение с по-ранна цел за 300 хил. За сравнение, водещата китайска автомобилна марка BYD продаде около 4,3 млн. електрически и хибридни превозни средства миналата година, много от които в чужбина, докато Tesla продаде около 1,8 млн. превозни средства в световен мащаб.

Xiaomi успя да „демократизира технологиите“ и да си създаде имидж, който резонира добре с китайските потребители, коментира Бил Русо, основател и главен изпълнителен директор на консултантската фирма Automobility, базирана в Шанхай.

„Xiaomi е известна потребителска марка, която прави технологиите достъпни и това е нейната ценностна опора от самото начало за почти всяко устройство, което произвежда“, казва Русо. „Лей Дзюн е нещо като рок звезда в съзнанието на китайския потребител.“

През последните години Китай е обхванат от национален дебат относно необходимостта от подобряване на баланса между работата и личния живот. Социални медийни платформи като Weibo и Xiaohongshu са залети с публикации – които е невъзможно да се проверят – за дългото работно време. Темата придоби по-голямо значение през последните години след поредица от нашумели смъртни случаи, дължащи се на преумора, а управляващата Китайска комунистическа партия изрази подкрепата си за защита на правата на работниците.

Работната култура изглежда се подобри по време на пандемията, когато на някои технологични служители беше позволено да работят с гъвкаво работно време. Правителството също така предприе някои усилия за подобряване на работната среда в опит да се справи с общественото недоволство след серия от смъртни случаи, дължащи се на преумора. Държавни служители проведоха дискусии и обявиха планове за подобряване на условията на труд.

(Продължава на следващата страница)