Европа тихо обсъжда ядрено бъдеще без САЩ

В замък близо до Стокхолм, Швеция, застанал на подиум със сини завеси, който скрива позлатените огледала и искрящите полилеи в стаята, френският президент Еманюел Макрон отвори дебат, който Европа избягва от години, даже от десетилетия.

Макрон много внимателно е избрал времето и мястото. По това време той е на държавно посещение в Швеция, една от отдавна неутралните европейски страни, които през 2022 г. решиха да се присъединят към НАТО в отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, посочва се в статия на Politico и Welt am Sontag.

На сцената той е с краля и министър-председателя на Швеция, пред публика от шведски военни кадети и офицери, точно когато те пренастройват своята мисия и идеи за сигурността на своята страна и на континента. Макрон говори на английски език, за да се увери, че хората ще го разберат и ще му обърнат внимание.

По време на Студената война, отбелязва Макрон тогава, „всички договори бяха решени от бившия СССР и САЩ“. „Всичко, което обхващаше нашата територия, беше решено от големите момчета в стаята, а не от самите европейци“, коментира той. По думите му тогава областта на контрола на въоръженията, разполагането на войски и цялата архитектура на сигурността в Европа трябва да се промени. „Ние трябва да решим“, казва Макрон пред събралото се множество.

В стаята, пълна с офицери, се възцарява тишина. Макрон така и не използва думата „ядрен“, но не е и необходимо, защото това отлично се подразбира. Шведски офицер се изправя след речта му и пита дали Франция, като „единствената държава от ЕС с независими ядрени сили“, има „специална отговорност“ да защити сигурността на най-северния регион на континента, Арктическия морски проход. С други думи, готова ли е Франция да използва ядрените си оръжия, ако скандинавските страни бъдат заплашени от север, вероятно от руските бази в Арктика.

„Определено да“, не се колебае да отговори Макрон, който изглежда сякаш е очаквал този въпрос.

Откакто се появиха ядрените оръжия, Европа е защитавана от американски ядрен чадър. САЩ обещаха на съюзниците от НАТО, че всяка ядрена агресия от Съветския съюз, а по-късно и от Русия, ще получи отговор от Америка. В продължение на седем десетилетия това споразумение позволи на Западна Европа да се съсредоточи върху възстановяването от опустошенията на двете световни войни през ХХ век, вместо да развива скъпи ядрени способности. Само Франция и Обединеното кралство разработиха малки национални арсенали.

Някои европейски страни обаче се съмняват дали това ядрено статукво ще се задържи още дълго. Първо, нахлуването на Русия в Украйна разкри, че Москва няма търпение да разшири териториите си със сила. През последните три години руският президент Владимир Путин многократно дрънка ядрените оръжия в опит да постигне своето. През последните месеци той проведе военни учения заедно с Беларус, които включват използването на тактически ядрени оръжия, което засили безпокойството в Европа, особено в страните, граничещи с Украйна или Русия.

Второ, след като беше избран за президент през 2016 г., Доналд Тръмп промени позицията на САЩ спрямо НАТО и възприе много по-транзакционен подход към алианса. Той даде да се разбере, че САЩ могат да се притекат на помощ само на онези държави, които плащат справедливо дял разходи за отбрана.

Само дни след речта на Макрон в Швеция, сякаш по сигнал, Тръмп изрично коментира на митинг на поддръжници в щата Южна Каролина, че вече е информирал президента на неназована европейска държава, че САЩ няма да ги защитят от руска атака, а даже би насърчил Москва да прави каквото си поиска.

Вероятността Тръмп да се върне в Белия дом след изборите в САЩ през ноември е голяма. Затова и европейските служители неохотно — и тихо — са започнали да обсъждат дали Европа трябва да направи немислимото през по-голямата част от съществуването на НАТО: да разработи архитектура за сигурност, която не е толкова зависима от САЩ, вкл. и за ядрено възпиране.