ЕС увеличава мироопазващата си мисия в Босна и Херцеговина

Европейският съюз (ЕС) увеличава размера на мироопазващата си мисия в Босна и Херцеговина, след като наскоро осъденият босненски сръбски лидер Милорад Додик забрани институции на държавно ниво в сръбския регион на страната, съобщава Politico. Това предизвика опасения за сепаратизъм.

ЕС „временно ще увеличи размера на силите си“, казва се в изявление на Силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина, или EUFOR. „Това е проактивна мярка, насочена към подпомагане на Босна и Херцеговина в интерес на всички граждани“, допълва се в съобщението.

От EUFOR посочват, че увеличението ще се реализира „през следващите дни“, но не дават подробности. Местните медии съобщават, че ЕС ще добави 400 войници към силите си от 1100 души следващата седмица.

Операция „Алтея“, както се нарича мисията в Босна и Херцеговина, гарантира изпълнението на мирното споразумение, подписано след войната в страната от 1992-1995 г. Додик, ръководителят на региона със сръбско мнозинство, беше осъден за нарушаване на това споразумение в края на февруари.

Русия разкритикува присъдата от една година затвор и шестгодишната забрана за политическа дейност, постановени от съда на Босна и Херцеговина на 26 февруари. Москва определя присъдата на Додик като „политически мотивирана“.

Москва свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да обсъди въпроса, миналия вторник.

Додик се е срещал с руския президент Владимир Путин няколко пъти след началото на войната в Украйна през 2022 г., пред когото е потвърдил антизападната си позиция –че Брюксел няма работа да се намесва в страни като Украйна и Босна и Херцеговина.

Страната получи статут на кандидатка за членство в ЕС през декември 2022 г.

Докато ултранационалисти протестираха в подкрепа на Додик, парламентът на босненския регион със сръбско мнозинство прие закони, забраняващи дейността на институциите за сигурност, разузнаване, правосъдие и прокуратура на държавно ниво в рамките на сръбската област.

Това е в съответствие с дългогодишните заплахи на Додик, че ако той и неговите съюзници продължат да бъдат преследвани от босненските институции, които той смята за нелегитимни, тогава той ще задълбочи отделянето на Република Сръбска от Босна.

Подобни настроения започнаха войната в страната през 90-те години, което доведе до смъртта на над 100 хил. души, вкл. и геноцида на босненските мюсюлмани в Сребреница.

Мирното споразумение и последвалата го конституция създадоха сложна система за споделяне на властта между трите основни етнически групи в страната – хърватите, бошняците и сърбите. Действията на Додик поставят сърбите в пряко противопоставяне с останалата част от страната.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио осъди действията на Додик. „Действията на президента на Република Сръбска Милорад Додик подкопават институциите на Босна и Херцеговина и заплашват нейната сигурност и стабилност“, коментира той в публикация в платформата Х.

Рубио призовава „партньорите в региона да се присъединят към тях“ в противодействието на това „опасно и дестабилизиращо поведение“.