Хакан Фидан: Турция не иска конфронтация с Израел в Сирия

Турция не иска конфронтация с Израел в Сирия, след като многократните израелски атаки срещу военни обекти там подкопаха способността на новото правителство да възпира заплахи. Това коментира турският външен министър Хакан Фидан в интервю за Ройтерс.

Фидан е говорил пред агенцията в кулоарите на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел.

Турският външен министър казва, че действията на Израел в Сирия, където администрацията на президента Ахмед аш-Шараа е близък съюзник на Анкара, проправят пътя за бъдеща регионална нестабилност.

Ако новата администрация в Дамаск иска да има "известни разбирателства" с Израел, който - подобно на Турция, е съсед на Сирия, тогава това е тяхна работа, добавя той.

Турция, членка на НАТО, яростно критикува Израел за войната в Ивицата Газа, която се води от октомври 2023 г. насам. Анкара посочва, че срещу палестинците в анклава се осъществява геноцид, и се присъедини към дело на ЮАР срещу Израел в Световния съд. Същевременно Турция спря и всякаква търговия с Израел.

Тел Авив отрича обвиненията.

Враждебността между Турция и Израел се прехвърли в Сирия, като израелските сили нанасят удари, откакто нова администрация пое контрола в Дамаск, след като президентът Башар Асад избяга в Русия в края на миналата година. Турция определя израелските удари като посегателство върху сирийски територии, докато Израел посочва, че няма да допусне никакви враждебни сили в Сирия.

В последните дни Израел засили ударите по сирийска територия, като казва, че атаките са предупреждение към новите ислямистки управляващи в Дамаск. Тел Авив също така обвини техния съюзник Турция, че се опитва да превърне страната в турски протекторат.

В отговор турското външно министерство коментира, че Израел се е превърнал в „най-голямата заплаха за регионалната сигурност", както и че е "стратегически дестабилизатор, причиняващ хаос и подхранващ тероризма".

„Следователно, за да установи сигурност в целия регион, Израел трябва първо да изостави своята експанзионистична политика, да се оттегли от териториите, които окупира, и да спре да подкопава усилията за установяване на стабилност в Сирия“, добавя ведомството, цитирано от Ройтерс.

Ударите, насочени към обекти близо до Дамаск и военновъздушни бази, отново поставят акцент върху опасенията на Израел относно ислямистите, които свалиха Асад през декември. Израелските официални лица ги разглеждат като нарастваща заплаха на границата.

Израел е подозрителен и относно влиянието на Анкара над Дамаск. Тел Авив завзе територия в югозападната част на страната, обяви желание да защити малцинството на друзите и лобира във Вашингтон за слаба държава, докато взривяваше тежки оръжия и оборудване на сирийската армия в дните след падането на Асад.

Израелският министър на отбраната Израел Кац коментира, че въздушните удари късно вечерта в сряда са "ясно послание и предупреждение за бъдещето - няма да позволим сигурността на държавата Израел да бъде накърнена". Той добавя, че воените сили на Израел ще останат в буферни зони в Сирия и ще действат срещу заплахите за сигурността. Кац предупреждава също така правителството на Сирия, че ще плати висока цена, ако позволи на враждебни на Израел сили да влязат в страната.

Сирийското външно министерство заяви, че израелските удари са неоправдана ескалация, насочена към дестабилизиране на страната, като призова международната общност да окаже натиск върху Израел да „спре своята агресия“.

Тел Авив продължава и с ударите по Ливан. В петък израелските сили са убили командир на палестинската въоръжена групировка „Хамас“ при въздушен удар в южните райони на Ливан. Израелската армия каза, че набелязаният екстремист Хасан Фархат стои зад ракетната атака срещу град Сафед миналата година, при която бяха убити и ранени няколко израелски войници.

Ситуацията в Ливан допълнително оказва натиск върху крехкото примирие между Тел Авив и действащата в ливан съюзническа групировка на „Хамас“ „Хизбула“, която осъди удара в изявление. Според написаното „насочването към Сидон е доказателство за намерението на врага да разшири обхвата на своята агресия и да атакува цял Ливан“.

Кабинетът на ливанския премиер Науаф Салам също осъди атаката, като коментира, че тя е явно нарушение на подкрепяното от САЩ примирие, договорено през ноември 2024 г. То изглежда все по-несигурно през последните седмици, като Израел удари два пъти контролираните от „Хизбула“ южни предградия на Бейрут и два пъти бяха изстреляни ракети от Ливан към Израел.

Тел Авив разширява и зоните за сигурност на територията на Ивицата Газа. След като израелските сили навлязоха в южния град Рафах, близо до границата с Египет, за да го превърнат в буферна зона, войските разширяват зоната за сигурност и в северната част на анклава. Войници, извършващи операцията в Шеджая, предградие източно от град Газа, са пропускали цивилни по организирани маршрути, посочва се в изявление на военните.

Израел издаде предупреждения за евакуация в района в четвъртък. Стотици хиляди палестинци напуснаха домовете си през последните дни в едно от най-големите масови изселвания за тази война, тъй като израелските сили разширяват територията под техен контрол. Израел не е обяснил напълно своята дългосрочна цел за районите, които сега завзема като зона за сигурност. Жителите на анклава смятат, че целта е трайно обезлюдяване и изселване на палестинското население в съответствие с плана, обявен от президента на САЩ Доналд Тръмп, за превръщането на анклава в крайбрежен курорт под контрола на САЩ.

Израелските войски подновиха операцията си в Газа на 18 март след двумесечно примирие. Властите в Тел Авив посочват, че операцията ще продължи, докато не бъдат върнати 59-те израелски заложници, държани в анклава. За само около 24-ма от тях се предполага, че са все още живи.

„Хамас“ настоява, че ще освободи заложниците само при споразумение за край на войната.

Войната започна, след като бойци на „Хамас“ нахлуха на израелска територия на 7 октомври 2023 г., убиха 1200 души и отвлякоха над 250 души в Ивицата Газа. Оттогава Израел превърна голяма част от анклава в руини. Загиналите палестинци във войната са около 50 хил. души, според здравните власти на Ивицата Газа.

Що се отнася до интервюто с турския външен министър, в отговор на въпрос относно заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за военни удари срещу Иран Хакан Фидан коментира, че е необходима дипломация за разрешаване на спора. По думите му Анкара не иска да става свидетел на удари по Иран – също съсед на Турция.