Земетресението в Камчатка е повредило база на руските ядрени подводници

Земетресението от 8,8 по Рихтер в Камчатка преди дни и последвалите вълни цунами са повредили базата на руския Тихоокеански флот "Рибачий", съобщава британското издание The Telegraph като публикува сателитни снимки от мястото. От тях трудно може да бъде оценен размерът на щетите, ако има такива, по основите, но се вижда, че един от кейовете е силно повреден.

Няма видими поражения и по ядрения морски флот на Русия, казват анализатори от Кралския институт за обединени услуги (RUSI). Според тях обаче, ако вълна е огънала кея, може да се очакват и други поражения на мястото. Подводниците могат да бъдат повредени при силен удар в местата за акостиране, както и при проникване на вода през отворени люкове или други отворени точки за достъп, отбелязва още британското издание.

Базата "Рибачий"на полуострова приютява повечето ядрени подводници на Русия, посочва още изданието. Тя се намира на около 150 км от епицентъра на земетресението, оценено като едно от най-силните в последните десетилетия. Земетресението и вълните с височина 5 метра са нанесли щети по пристанището в Северо- Курилск, което се намира на два пъти по-голямо разстояние от "Рибачий".

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза още в първите часове, че няма щети по базата. Пенисиониран руски военен също коментира пред The Telegraph, че няма съобщения сред военните среди за сериозни поражения. Тези бази са строени да издържат ядрена атака, коментира той. Но и видимите щети повдигат и някои въпроси за поддръжката.

На Камчатка Русия е разположила и други военни обекти - ракетни установки и корабостроителница.

Владимир Путин коментира ултиматумите на Тръмп

Междувременно руският президент Владимир Путин коментира за първи път ултиматумите, които отправи американският президент Доналд Тръмп, за пректяване на огъня в Украйна до 8 август.

Той посочи, цитиран от ТАСС, че условията на Русия за това не се променят - Украйна трябва да се откаже от четирите анексирани през септември 2022 година области - Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, въпреки че Русия не ги контролира в административните им граници. Това означава да бъдат предадени градове като Запорожие или Херсон, за които с днешното темпо на руската войска би отнело десетилетия за превземане.

Украйна също така трябва да се откаже от членство в НАТО и да поддържа неутрален статут, както и да намали армията си. В последните преговори в Истанбул Русия поиска и международно признание на окупираните територии на Украйна.

Ако Украйна не желае да преговаря по тези условия, Русия може да почака, каза още руският президент. На коментарите за разочарованието на Тръмп, Путин отговори, че то възниква от "прекомерни очаквания".

Украинският президент Володимир Зеленски реагира на изявленията на руския си колега, отебелязвайки в социалните мрежи, че е готов на лична среща, ако те са сигнал за искане да бъде спряна войната и установяване на траен мир, а не "опит да се купи повече време за войната и отложат санкции".

"Виждаме и подкрепяме усилията на президента Тръмп да сложи край на войната на Русия, на всички убийства и да постигне достоен и траен мир", посочи той.