Ще върне ли Тръмп Америка в ерата на ядрените тестове?

От детонацията на ядрената бомба "Тринити" през 1945 г. до 1992 г. САЩ са извършили изпитания с 1030 атомни бомби - най-много от всички държави. Това число не включва двете атомни бомби, които Америка използва срещу Япония в Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война.

Първите американски ядрени тестове се осъществяват в атмосферата, но по-късно те започват да се извършват под земята, за да се ограничи падането на радиоактивни частици. Учените започнаха да наричат тези тестове "изстрели". Последният подобен "изстрел", носещ кодовото име "Дивайдър" в рамките операция "Джулин", се състоя на 23 септември 1992 г. в Националния обект за сигурност на Невада – огромен полигон, разположен на около 105 км от Лас Вегас.  

Америка преустанови изпитанията си по две причини. Първата беше разпадането на Съветския съюз и края на Студената война. Освен това през 1996 г. САЩ подписаха Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити. Ядрени изпитания обаче се провеждаха и след подписването на договора от най-новите ядрени сили в света – Индия, Северна Корея и Пакистан. Обединеното Кралство и Франция също разполагат с ядрени оръжия, като отдавна се подозира, че и Израел притежава атомни бомби.

Но казано по-общо САЩ разполагат също със събирани в продължение на десетилетия данни от изпитания. Това им дава възможност да използват компютърно моделиране и други техники, за да установят дали дадено оръжие ще бъде бъде успешно детонирано.

Всеки президент след Барак Обама подкрепяше плановете за модернизация на американския ядрен арсенал, чието поддържане и обновяване през следващите 10 години ще струва близо един трилион долара според изчисления на Бюджетната служба на Конгреса.

За да възпират други страни да използват ядрените си оръжия срещу Америка, САЩ разчитат на т. нар. "ядрена триада" – базирани в силози на сушата междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, оборудвани с атомно оръжие стратегически бомбардировачи и изстрелвани от подводници балистични ракети с ядрен заряд.

Няма непосредствена яснота каква цел биха преследвали САЩ с евентуалното подновяване на ядрените си изпитания. Експерти по неразпространение на ядрените оръжия предупредиха, че всякакви научни намерения биха били помрачени от обратния ефект на теста и освен това има вероятност да се даде тласък на други големи ядрени сили да започнат собствени широкомащабни изпитания.

"Подновяването на програмата за ядрени изпитания на САЩ може да бъде един от политическите ходове на правителството на Тръмп с най-големи последици. Едно изпитание на САЩ може да отприщи неконтролируема верига от събития, като други държави може да отговорят с изпитания на свои ядрени оръжия, дестабилизирайки международната сигурност и предизвиквайки нова надпревара във въоръжаването", предупредиха експерти в публикувана през февруари статия в "Бюлетин на атомните учени".

"Целта на ускореното провеждане на ядрено изпитание може да бъде единствено политическа, но не и научна... Това ще даде на Русия, Китай и други ядрени сили свобода на действие да подновят собствените си програми за ядрени изпитания, без по същество да има политически и икономически странични ефекти".

Всяко бъдещо изпитание на САЩ може би ще се извърши на полигоните в Невада, но вероятно за подготовката на тези обекти ще е нужна много работа с оглед на факта, че от последния тест са изминали повече от 30 години.

През 2018 г. националната лаборатория в Лос Аламос направи презентация със серия от слайдове, които описват предизвикателствата, отбелязвайки, че през 60-те години град Мъркюри в Невада, където са полигоните, е бил вторият по големина град в този щат. Обичайно около 20 хил. души са работили на терен, за да организират и подготвят тестовете. През следващите десетилетия този капацитет е съкратен.

"За планирането и изпълнението на един ефективен "изстрел" са нужни от две до четири години. Това бяха огромни начинания", се казва в презентацията.

/БТА/